Той се отдалечи, без да дочака отговор.
— Обръщай се към него с „ваша милост“ — продължи Трепе, сякаш разговорът ни изобщо не е бил прекъсван. — И помни — ако искаш да те чуят, говори по-рядко. О! — той извади запечатан плик от вътрешния си джоб. — Ето ти препоръчителното писмо. Може да изпратя още едно копие по пощата, просто за да знае той и да те очаква.
Усмихнах му се широко и стиснах ръката му.
— Благодаря ти, Ден — искрено казах аз, — за всичко. Оценявам онова, което правиш за мен, повече, отколкото мога да изразя с думи.
Трепе махна небрежно с ръка.
— Знам, че ще се справиш блестящо. Ти си умно момче. Не забравяй да намериш добър шивач, щом стигнеш там. Модата ще бъде различна. Както казват: „Дамата се познава по обноските, а мъжът по дрехите.“
Коленичих и отворих калъфа. Преместих лютнята встрани, натиснах капака на тайника и го отворих. Мушнах запечатания плик на Трепе вътре, при кухия рог с рисунката на Нина и малка торбичка със сушени ябълки, която бях прибрал там. В сушените ябълки нямаше нищо специално, но по мое мнение, ако имаш тайно отделение в калъфа на лютнята си и не го използваш, за да криеш някакви работи, значи нещо не си съвсем наред.
Затворих закопчалките, които придържаха капака, след което се изправих и събрах вещите си, готов да се кача на борда на кораба.
Трепе внезапно ме хвана за рамото.
— Почти щях да забравя! В едно от писмата Алверон спомена, че младите хора в неговия двор играят комар. Той мисли, че това е жалък навик, затова стой далеч от тези неща. И запомни, че причината за големите наводнения е бавното топене на снега, така че човек трябва да е два пъти по-внимателен при постепенната смяна на сезона.
Видях, че някой тича надолу по дока към нас. Беше мъжът с изпито лице, който беше минал покрай двама ни с Елодин на Каменния мост. Стискаше под мишница увит в кърпа пакет.
— Предполагам, че това е техният липсващ моряк — бързо казах аз. — Най-добре да се кача на борда.
Прегърнах Трепе и се опитах да се отдалеча, преди да е успял да ми даде още някой съвет.
Но докато се обръщах, той ме хвана за ръкава.
— Внимавай по пътя натам — предупреди ме с разтревожено изражение. — Запомни, има три неща, от които се страхуват всички мъдреци — бурното море, безлунна нощ и гневът на кроткия човек.
Морякът ни подмина и се затича по подвижното мостче, без да обръща внимание на това как се друсат и тропат дъските под краката му. Усмихнах се успокояващо на Трепе и последвах мъжа. Двама жилави мъже издърпаха мостчето и аз помахах на Трепе за сбогом.
Разнесоха се заповеди. Мъжете се засуетиха и корабът започна да се движи. Обърнах лице надолу по течението на реката, към Тарбеан и към морето.
52.
Кратко пътуване
Пътят ми не беше особено сложен. Трябваше да се спусна по течението на реката до Тарбеан през протока Рефтинг, след това да продължа покрай брега към Джунпуи и после нагоре срещу течението на река Аранд. Този път беше по-заобиколен, отколкото ако минавах през сушата, но в крайна сметка бе по-хубав. Дори и да си купех право да ползвам пощенските станции и да сменях конете при всяка възможност, пак щяха да си ми необходими почти три цикъла, докато стигна Северин по суша. И повечето от това време щях да прекарам в Южен Атур и Малките кралства. Само свещениците и глупаците очакваха, че пътищата в тази част на света ще са безопасни.
Пътуването по вода увеличаваше с неколкостотин километра разстоянието, което трябваше да измина, но на корабите в морето не им се налагаше да следват завоите и извивките на сухопътните пътища. И макар добрият кон да развиваше по-висока скорост от кораба, не можеше да бъде язден денонощно и без почивка. Придвижването с кораб щеше да отнеме около дванайсет дни, в зависимост от времето.
Друга причина да избера морския път бе любопитството ми. Никога не бях плавал по нещо по-голямо от река. Единственото, което ме безпокоеше, бе, че може да ми стане прекалено скучно, заобиколен само от вятър, вълни и компанията на моряци.
По време на пътуването възникнаха няколко злополучни усложнения.
Накратко те включваха буря, пирати, предателство и корабокрушение, макар и не точно в този ред. Освен това от само себе си се разбира, че извърших много неща — някои героични, други необмислени, а трети находчиви и дръзки.
Случи се така, че по пътя бях ограбен, давен и оставен без пукната пара по улиците на Джунпуи. За да оцелея, просих за коричка хляб, откраднах обувките на един мъж и рецитирах поезия. Последното разкрива най-добре отчаяното положение, в което бях изпаднал.