Алверон се обърна и ме погледна право в очите. След известно време кимна сякаш на себе си.
— Наистина вярвам, че би го направил — съгласи се той. — Колко забележително.
Последваха още няколко разговора в този дух. Разбирах, че маерът се опитва да прецени що за човек съм. С всичките си умения, натрупани по време на четирийсетгодишния му опит в дворцовите интриги, той неусетно насочваше разговора ни в различни посоки, научаваше мнението ми и определяше дали заслужавам доверието му или не.
Макар да нямах опита му, аз самият умеех да разговарям доста добре. Винаги внимавах с отговорите си и бях вежлив. След няколко дни взаимното ни уважение започна да расте. То не беше като приятелството ми с граф Трепе. Алверон никога не ме окуражаваше да не обръщам внимание на титлата му или пък да седна в негово присъствие, но станахме по-близки. Ако чувствах Трепе като приятел, то маерът беше нещо като далечен дядо — любезен, но по-възрастен, сериозен и резервиран.
Останах с впечатлението, че е самотен човек, принуден да се държи сдържано със своите поданици и членовете на двора си. Почти подозирах, че е поискал от Трепе да му изпрати събеседник. Някой достатъчно умен, но достатъчно отдалечен от политиката на двора, за да може от време на време да води с него откровен разговор.
В началото пропъдих тази идея като малко вероятна, но дните продължаваха да се нижат, а Алверон все така избягваше да повдигне въпроса какви са плановете му за мен. Ако лютнята ми беше при мен, можех да си прекарвам времето приятно, но тя все още беше в Долен Северин и оставаха седем дни, докато стане собственост на заложната къща. И така, нямаше никаква музика, само ехото на кънтящите ми стаи и отвратително, безполезно бездействие.
Когато слуховете за мен се разпространиха, разни членове на двора започнаха да ме посещават. Някои се преструваха, че идват, за да ме посрещнат с добре дошъл. Други показваха, че искат да клюкарстват. Дори подозирах, че някои от тях се опитват да ме съблазнят. Но по онова време знаех толкова малко за жените, че не се поддавах на тези игри. Един благородник дори пробва да вземе пари назаем от мен и аз едва се сдържах да не му се изсмея в лицето.
Посетителите разказваха различни истории и използваха всевъзможни коварни прийоми, но крайната им цел беше една и съща — да изкопчат информация от мен. Ала тъй като маерът ме бе инструктирал да си държа езика зад зъбите и да не разкривам нищо за себе си, всички тези разговори бяха кратки и незадоволителни.
По-точно всички освен един. Но изключението само потвърждава правилото.
57.
Шепа желязо
Срещнах се с Бредон на четвъртия ден след пристигането ми в Северин. Беше рано, но аз вече крачех напред-назад в стаята си, почти обезумял от скука. Вече бях закусил, а до обяда имаше много време.
В този ден вече ми се бе наложило да се занимая с трима придворни, дошли да любопитстват за мен. Справих се с тях умело, като при всяка възможност оставях разговора ни да замре. „И така, откъде си, момчето ми?“ „О, нали знаете как е. Човек пътува толкова много.“ „А родителите ти?“ „Наистина имам такива. Дори са двама.“ „Какво те доведе в Северин?“ „През по-голямата част от пътя карета с четири коня. Макар че ми се наложи да походя и пеша. Полезно е за белите дробове, нали знаете.“ „И какво правиш тук?“ „Наслаждавам се на приятните разговори, разбира се. Срещам се с интересни хора.“ „Така ли? Кои са те?“ „Ами, всякакви хора, включително и вие, лорд Праевек. Вие сте доста обаятелен човек…“ И така нататък. Не след дълго дори и най-упоритите клюкари се изтощиха и се отказаха.
Най-лошото от всичко бе, че тези кратки разговори бяха най-интересната част от деня ми, ако маерът не ме повикаше. Досега бяхме разговаряли по време на лек обяд, три пъти на кратки разходки в градините и веднъж късно през нощта, когато повечето разумни хора отдавна бяха в леглата си. На два пъти куриерът на Алверон ме буди от здравия ми сън, преди още небето да се озари с първите отблясъци на зората.
Знам кога съм подложен на изпитания. Маерът искаше да провери дали съм готов да съм на негово разположение по всяко време на деня и нощта. Искаше да види дали ще стана нетърпелив или раздразнителен от небрежното му отношение към мен.
И така, аз играех неговата игра. Бях очарователен и неизменно учтив. Идвах, когато ме потърсеше, и си тръгвах веднага щом приключехме. Не задавах неуместни въпроси, не му поставях никакви искания и прекарвах останалата част от деня си, скърцайки със зъби и крачейки напред-назад в прекалено големите си стаи, като се опитвах да не мисля колко дни ми остават до изтичането на срока от един цикъл на бележката за лютнята ми.