Седнах срещу него и разсеяно се зачудих как ли ще се опита да измъкне информация от мен. Вероятно щеше да пробва да я разиграе на комар. Това поне щеше да е нов и различен подход.
Той ми се усмихна. Честна усмивка, на която отвърнах, преди да осъзная, че го правя.
— Сигурно вече си събрал доста добра колекция от пръстени? — попита.
Кимнах утвърдително.
— Ще имаш ли нещо против да ги разгледам? — наведе се той към мен с любопитство.
— Съвсем не.
Отидох до другата стая и се върнах с шепа, пълна с пръстени, които изсипах върху масата.
Бредон ги прегледа и кимна сякаш на себе си.
— Всички най-големи клюкари са те нападнали. Вестон, Праевек и Теменлови вече са си пробвали късмета. — Той повдигна вежди, когато видя името върху следващия пръстен. — Праевек е идвал два пъти. И никой от тях не е успял да измъкне нищо от теб — нито дори една дума. — Вдигна очи към мен. — Това означава, че умееш да си държиш езика зад зъбите. Бъди спокоен, не съм тук в напразен опит да си напъхам носа в тайните ти.
— Признавам, че това ми носи облекчение. — Не му повярвах напълно, но ми беше приятно да го чуя.
— Като оставим това настрана — небрежно подхвърли благородникът, — ще отбележа, че според традицията пръстените се оставят близо до вратата на всекидневната. Те се показват като символ на обществено положение.
Не го знаех, но не исках да си призная. Ако му покажех, че не съм запознат с обичаите на местния двор, той щеше да научи, че или съм чужденец, или не съм благородник.
— Шепа желязо не е символ на кой знае какво положение — презрително отвърнах аз.
Преди да напусна Имре, граф Трепе ми беше обяснил основните неща, свързани с пръстените. Но той не беше от Винтас и очевидно не е бил наясно с тънкостите.
— В това има истина — съгласи се непринудено Бредон, — но само донякъде. Златните пръстени означават, че онези, които са под теб, ти се подмазват, за да получат някаква услуга. Сребърните показват здравословни делови отношения с равните ти. — Той подреди пръстените в редица върху масата. — Но железните означават, че си привлякъл вниманието на онези, които стоят по-високо от теб. Те означават, че си търсен.
Бавно кимнах.
— Разбира се — отвърнах аз, — всеки пръстен, изпратен от маер, е железен.
— Точно така — кимна Бредон, — да получиш пръстен от маера е знак за неговото голямо благоразположение. — Той бутна пръстените към мен по масата от гладък мрамор. — Но тук няма такъв пръстен и това само по себе си говори много.
— Изглежда, че дворцовата политика не ви е чужда — отбелязах аз.
Благородникът затвори очи и уморено кимна в съгласие.
— Доста ми харесваше, докато бях млад. Дори имах известно влияние. Но понастоящем интригите не ме вълнуват и така тръпката се губи. — Той ме погледна отново, този път право в очите. — Сега ми харесват по-прости неща. Пътувам. Наслаждавам се на виното и разговорите с интересни хора. Дори се уча да танцувам. — Отново се усмихна сърдечно и почука с кокалче по дъската. — Но най-много ми харесва да играя так. За съжаление обаче познавам твърде малко хора със свободно време, които са достатъчно умни, за да играят както трябва. — Той повдигна вежди към мен.
— Човек би предположил, че човек, който владее умението да води изтънчен разговор, би могъл да се възползва от дългите безцелни беседи по време на играта, за да изкопчи информация от нищо неподозиращата си жертва.
Бредон се усмихна.
— Съдейки по имената върху тези пръстени, мога да кажа, че ти си видял само най-безвкусните и алчните от нас. Разбираемо е, че предпазливо криеш тайните си, каквито и да са те. — Той се наведе напред. — Помисли за следното — онези, които са идвали да се срещнат с теб, са като свраки. Те грачат и пляскат с криле около теб с надеждата да отмъкнат нещо лъскаво, което да отнесат у дома си. — Презрително вдигна очи към тавана. — Каква полза имат от това? Предполагам, че търсят малко популярност — начин за кратко да се издигнат над останалите евтини бъбривци като тях. — Той прокара ръка през бялата си брада. — Аз не съм сврака. Не ми трябват лъскави дрънкулки, нито пък ме е грижа за клюкарите. Моята игра е по-дълга и по-изтънчена. — Започна да разхлабва шнура на черната торбичка от кадифе. — Ти не си глупав човек. Знам това, защото маерът не си губи времето с глупаци. Знам, че или вече си спечелил благоволението му, или имаш шанс да го направиш. Затова ето какъв е моят план. — Той отново ми се усмихна с благата си усмивка. — Искаш ли да чуеш какъв е той?