— Това би било необичайно любезно от ваша страна. — Открих, че без да искам, отново му се усмихвам в отговор, както бях направил и преди.
— Планът ми е постепенно да спечеля благоразположението ти. Ще ти бъда полезен и ще те забавлявам. Ще разговарям с теб и ще ти помагам да си убиваш времето. — Той изсипа купчина кръгли камъчета върху мраморната маса. — След това, когато звездата ти изгрее в небето на Алверон, може да се окаже, че имам неочаквано полезен приятел. — Започна да разделя камъните по цветове. — А ако звездата ти така и не изгрее, поне ще съм изиграл някоя и друга игра на так.
— Освен това мисля, че няма да навреди на репутацията ви да прекарате няколко часа насаме с мен — отбелязах аз, — като се има предвид, че всичките ми останали разговори досега бяха напълно безинтересни и едва ли траеха повече от четвърт час.
— В това също има известна истина — съгласи се той и започна да подрежда камъчетата, а любопитните му кафяви очи отново ми се усмихнаха. — О, да, мисля, че играта с теб ще е доста забавна.
Прекарах следващите няколко часа в учене как да играя на так. Дори да не бях почти обезумял от скука, играта пак щеше да ми допадне. Так е от най-хубавите игри, правилата й са прости, а стратегията — сложна. Бредон лесно ме победи в първите пет игри, но с гордост мога да кажа, че нито веднъж не успя да ме победи по един и същ начин.
След петата игра той се облегна назад с доволна въздишка.
— Това се доближаваше до добрата игра. Подходи доста умно в този ъгъл тук. — Гостът ми посочи с пръсти единия край на дъската.
— Явно не е било достатъчно умно.
— Не, беше умно. Онова, което се опита да направиш, се нарича „речен водопад“ — просто за сведение.
— А как се нарича начинът, по който се измъкнахте?
— Наричам го „защитата на Бредон“ — лукаво се усмихна той. — Но така наричам всеки свой ход, когато с необикновената си интелигентност се измъквам от трудно положение.
Засмях се и започнах да разделям камъните отново.
— Още една?
— Уви — въздъхна Бредон, — имам уговорена среща, от която не мога да се измъкна. Не е нужно да бързам, но нямам достатъчно време за още една игра. Не и за добра игра.
Кафявите му очи се стрелнаха към мен, докато събираше камъчетата в торбичката от кадифе.
— Няма да те обиждам с въпроса дали местните обичаи са ти познати — рече. — Все пак мисля, че мога да ти дам няколко общи съвета, колкото и малка да е вероятността да се окажат полезни за теб. — Той ми се усмихна. — Ще е най-добре да ги чуеш, разбира се. Ако откажеш, ще разкриеш, че тези неща са ти известни.
— Разбира се — отвърнах аз с искрено изражение.
Бредон отвори чекмеджето на масичката и извади шепата железни пръстени, които бяхме прибрали вътре, за да разчистим място за играта.
— Начинът, по който са изложени пръстените, е от голямо значение. Например ако са изсипани в някаква купа, това означава липса на интерес към социалните проявления на двора.
Той подреди пръстените така, че гравираните върху тях имена да сочат към мен.
— Ако са внимателно подредени, това означава, че се гордееш с връзките си. — Вдигна поглед и се усмихна. — Както и да са подредени, новодошлият обикновено се оставя сам във всекидневната под някакъв предлог. Това му дава възможност да разгледа колекцията ти, за да удовлетвори любопитството си. — Бредон сви рамене и избута пръстените към мен. — Естествено, винаги предлагаш да върнеш пръстените на техните собственици.
Той внимаваше думите му да не прозвучат като въпрос.
— Естествено — искрено отвърнах аз.
Това беше известно на Трепе.
— Това е най-учтивото нещо, което можеш да направиш. — Той вдигна поглед към мен и с обкръжените с ореола на бялата му коса кафяви очи отново заприлича на бухал. — Някога носил ли си някой от пръстените на обществено място?
Показах му голите си ръце.
— Носенето на пръстен показва, че имаш дълг или се опитваш да си изпросиш услуга. Ако някога маерът откаже да си вземе пръстена от теб, това ще е намек, че иска да направи връзката ви малко по-официална.
— А ако не нося пръстена, това ще бъде счетено за обида — предположих аз.
— Може би — усмихна се Бредон. — Едно е да покажеш пръстен във всекидневната си, а доста по-различно — да го носиш на ръката си. Носенето на пръстен от някой с по-високо положение може да бъде сметнато за доста самонадеяно. Също така, ако носиш пръстена на друг благородник, когато посещаваш маера, той може да счете това за неуместно. Все едно някой е бракониерствал в неговата гора. — Той се облегна на стола си. — Споменавам тези неща най-общо — добави, — като подозирам, че те вече са ти известни и просто оставяш стареца да си бърбори.