— Вие не търсехте арканист, ваша милост. А този вид обучение обикновено се заклеймява толкова далеч на изток. — Това беше най-близкото до истината твърдение, което можех да си позволя да изрека, а истината бе, че винтите са суеверни до видиотяване.
Маерът бавно примигна, а изражението му се втвърди.
— Много добре — рече той, — ако си такъв, какъвто казваш, тогава направи някаква магия.
— Аз все още само се обучавам, ваша милост. Но ако искате да видите малко магия… — Погледнах трите лампи върху стените, наплюнчих пръсти, съсредоточих се и стиснах фитила на свещта, поставена върху нощната му масичка.
Стаята притъмня и аз чух как Алверон си поема дъх от изненада. Извадих сребърния си пръстен и миг след това той започна да свети със сребристосиня светлина. Ръцете ми станаха студени, тъй като нямах друг източник на топлина освен собственото си тяло.
— Това е достатъчно — отсече маерът.
Ако изобщо се бе разстроил, то в гласа му нямаше и помен от това.
Прекосих стаята и отворих кепенците на прозорците. Слънчевата светлина обля помещението. Въздухът носеше лекото ухание на цветовете на селас и звънтеше от трелите на птиците.
— Винаги съм смятал, че дишането на чист въздух помага срещу онова, което измъчва тялото, макар не всички да са съгласни с мен — усмихнах му се аз.
Той не отвърна на усмивката ми.
— Да, да. Много си умен. Ела тук и седни. — Направих го и седнах на един стол до леглото му, а той добави: — Сега ми обясни.
— Казах на Каудикус, че събирам истории за благородните родове — започнах аз. — Удобно извинение, което обяснява защо прекарвам толкова време с вас.
Изражението на Алверон остана мрачно. Видях как болката замъглява очите му, както облакът закрива слънцето.
— Едва ли можеш да спечелиш доверието ми с доказателство, че си умел лъжец.
Стомахът ми се сви на възел. Очаквах, че той ще приеме истината по-лесно.
— Точно така, ваша милост. Излъгах него, но на вас казвам истината. Тъй като той смяташе, че не съм нищо повече от ленив син на лорд, ми позволи да наблюдавам, докато приготвяше лекарството ви. — Вдигнах шишенцето с кехлибарена течност.
Пречупена от стъклото, слънчевата светлина се разпадна на цветовете на дъгата. Маерът остана все така равнодушен. Обикновено ясните му очи бяха замъглени от болка и объркване.
— Поисках доказателство, а ти ми разказваш някаква си история. Каудикус ми е служил вярно дванайсет години. Въпреки това ще обмисля думите ти. — Тонът му предполагаше, че това обмисляне ще бъде кратко и не особено внимателно.
Той протегна ръка за своето шишенце.
Почувствах как в мен припламва леко чувство на гняв. То ми помогна да се освободя от страха, който се беше настанил в стомаха ми.
— Ваша милост иска доказателство?
— Искам си лекарството! — отсече той. — И искам да спя. Моля…
— Ваша милост, аз мога…
— Как смееш да ме прекъсваш? — Гласът на Алверон беше изпълнен с ярост, той с мъка се изправи и седна в леглото. — Отиде твърде далеч! Ако си тръгнеш сега, може все още да помисля дали да не те задържа на служба. — Той трепереше от гняв, а ръката му беше все така протегната към шишенцето.
Настъпи мълчание. Подадох му шишенцето, но преди той да успее да го вземе, казах:
— Наскоро сте повърнали. Повърнатото е било млечнобяло на цвят. — Напрежението в стаята изведнъж нарасна, но маерът застина, когато чу думите ми. — Чувствате езика си надебелял и натежал. Устата ви е пресъхнала и изпълнена със странен и остър вкус. Имате ненаситен апетит за сладки неща, за захар. Будите се посред нощ и откривате, че не можете да помръднете, нито да говорите. Имате пристъпи на парализа, придружени с остри стомашни болки и неоправдана паника.
Докато говорех, ръката му бавно се отдръпна от шишенцето. Изражението му вече не беше гневно. Очите му изглеждаха несигурни и почти уплашени, но отново бяха ясни — сякаш страхът бе събудил в него някаква приспана предпазливост.
— Каудикус ти е казал — предположи Алверон, но далеч не изглеждаше сигурен в думите си.
— Той би ли обсъдил подробностите около болестта ви с един непознат? — многозначително го попитах аз. — Загрижен съм за живота ви, ваша милост. Ако трябва да наруша благоприличието, за да го спася, ще го сторя. Дайте ми две минути да ви обясня и ще ви дам доказателство.