Стейпс се върна скоро след това. Той се оказа изненадващо находчив и докара дванайсет бързопийки в кафез на колелца с големината на гардероб.
— Бога ми, Стейпс! — възкликна Алверон, когато прислужникът му вкара кафеза от фина мрежа през вратата. — Този път надмина себе си.
— Къде ще ви е най-удобно да го оставя, сър?
— Засега го остави там. Ще накарам Квоте да го премести където искам.
— Няма да ме затрудни да го преместя. — Прислужникът изглеждаше леко засегнат.
— Знам, че с радост ще го направиш, Стейпс. Но се надявах вместо това да ми донесеш една кана пресен ябълков сок. Мисля, че ще поуспокои стомаха ми.
— Разбира се.
Прислужникът побърза да изпълни поръчката и затвори вратата след себе си.
Веднага след това аз отидох при кафеза. Малките, подобни на скъпоценни камъни птици се стрелкаха от пръчка на пръчка с шеметна скорост.
— Красиви създания — чух унесено да казва маерът. — Като дете бях запленен от тях. Спомням си как си мислех, че няма нищо по-хубаво от това по цял ден да ядеш само захар.
Към външната страна на кафеза бяха закачени три поилки, които представляваха стъклени тръби, пълни с подсладена вода. Две от тях бяха оформени като цветове на лози селас, а третата беше като стилизирана перуника. Това бяха идеалните домашни любимци за благородниците. Кой друг можеше да си позволи да им дава по цял ден подсладена вода?
Развих горните части на поилките и изсипах във всяка от тях по една трета от лекарството на маера. Сетне му подадох празното шишенце.
— Какво правите обикновено с шишето?
Той го остави върху масичката до леглото си.
Наблюдавах кафеза, докато не видях, че една от птиците не долетя до поилката, за да пие.
— Ако кажете на Стейпс, че искате да ги храните лично, нали няма да пипа храната им?
— Няма. Той винаги прави точно това, което му кажа.
— Добре. Оставете ги да пресушат поилките, преди да ги допълните. Така ще поемат по-голяма доза и ще видим резултата по-бързо. Къде искате да оставя кафеза?
Алверон огледа стаята. Очите му се движеха мудно.
— До скрина във всекидневната — каза той накрая. — Би трябвало да го виждам от тук.
Внимателно избутах кафеза в другата стая. Когато се върнах, заварих Стейпс да сипва на маера сок от ябълки.
— С ваше позволение, ваша милост — поклоних се аз на Алверон.
Той ми махна с ръка да си вървя.
— Стейпс, Квоте ще се върне по-късно следобед. Пусни го да влезе дори да спя. — Прислужникът кимна сковано и отново ми хвърли неодобрителен поглед, а маерът продължи: — Той може би ще ми донесе някои неща. Моля те не споменавай за това на никого.
— Ако имате нужда от каквото и да е…
— Знам, че веднага би го донесъл, Стейпс. — Алверон се усмихна уморено. — Просто искам да създам някаква работа на момчето. А и бих предпочел ти да си ми подръка.
Той потупа прислужника си по ръката и Стейпс, изглежда, се успокои. Излязох сам, без да го изчакам.
Отиването до Долен Северин ми отне повече часове, отколкото бе необходимо. Макар да се ядосвах заради закъснението, то беше наложително. Докато крачех по улиците, мярнах хора, които вървяха подир мен и ме следяха.
Това не ме изненада. Съдейки по онова, което бях видял досега от двора на маера, неговата основна храна бяха слуховете. Очаквах, че един-двама слуги ще следят какви поръчки изпълнявам в Долен Северин. Както споменах, по това време дворът на Алверон бе изпълнен с любопитство по отношение на мен, а дори не можете да си представите на какво са способни отегчените благородници само и само да си наврат носа в чуждите работи.
Макар самите слухове да не ме безпокояха, последствията от тях можеха да са катастрофални. Ако Каудикус научеше, че след посещението си при маера съм отишъл да купувам разни неща от аптеките, какви ли действия щеше да предприеме? Онзи, който искаше да отрови Алверон, нямаше и за миг да се поколебае да ме убие.
Ето защо, за да избегна всякакво подозрение, първото нещо, което направих, щом отидох в Долен Северин, бе да си поръчам вечеря. Вкусно, горещо варено и черен хляб. Беше ми писнало от изтънчената храна, която беше почти изстинала, докато стигне до стаята ми.
После купих две плоски джобни бутилки от онези, които се използват за бренди. Прекарах половин час на ъгъла на една улица, забавлявайки се, докато наблюдавах изпълнението на „Духът и гъсарката“ от една малка пътуваща трупа. Не бяха от Едема Рух, но се справиха добре. Кесията на маера беше щедра, когато обикаляха с шапката.