Накрая намерих една добре заредена аптека. Купих нервно и хаотично няколко неща. След като бях взел всичко, което ми трябваше, и няколко неща, които не ми бяха нужни, аз смутено започнах да разпитвам собственика какво може да вземе един мъж, ако… има определени затруднения… в спалнята.
Аптекарят кимна със сериозен вид и ми препоръча няколко неща с невъзмутимо изражение на лицето. Купих по малко от всяко от тях и след това направих неумел опит да го заплаша и подкупя да запази мълчание. Когато си тръгнах, той беше обиден и раздразнен до крайност. Ако някой го попиташе, бързо щеше да разкаже за невъзпитания благородник, който се е интересувал от лекарства за импотентност. Не ми се искаше това да навреди на репутацията ми, но поне така до ушите на Каудикус нямаше да стигнат слухове, че съм купувал лауданум, мъртва коприва, хапнималко и други също толкова подозрителни лекове.
Накрая, цял ден по-рано, откупих лютнята си от заложната къща. Почти изпразних кесията на маера, но това беше последното нещо, което трябваше да свърша. Докато стигна обратно до подножието на Стръмнината, слънцето вече бе започнало да залязва.
Имаше само няколко възможни пътя между Горен и Долен Северин. Най-обичайните бяха двете тесни стълбища, които прорязваха Стръмнината. Те бяха стари, камъкът се ронеше и на някои места бяха много тесни, но бяха безплатни и затова бяха обичайният избор за обикновените хора, живеещи в Долен Северин.
За онези, на които не им допадаше идеята да се изкачват на височина от шейсет метра по стълби, имаше и други възможности. Имаше товарни подемници, с които работеха двама бивши студенти от Университета. Те не бяха пълноправни арканисти, но бяха умни и познаваха достатъчно симпатията и инженерните науки, за да се справят с доста рутинната задача да качват и да свалят от Стръмнината каруци и коне с голяма дървена платформа.
Цената за пътници за превозването с товарния подемник беше едно пени за качване и половин пени за слизане, макар че понякога се налагаше да изчакаш някой търговец да приключи с товаренето или разтоварването на стоките си, преди да тръгне подемникът.
Благородниците не използваха товарния подемник. Заради винтишкото подозрение към всички неща, които имат дори далечна връзка с Арканум, те предпочитаха да се придвижват с конските подемници. Те бяха задвижвани от двайсет коня, впрегнати в сложна система от скрипци. Това означаваше, че конските подемници бяха малко по-бързи и струваха цяла сребърна монета от осем бита. Най-хубавото беше, че почти всеки месец някой пиян благороднически син намираше смъртта си, като падаше от тях, и така увеличаваше популярността им, показвайки колко е отбрана клиентелата им.
Тъй като парите в кесията ми не бяха мои, реших да използвам конските подемници.
Присъединих се към четиримата благородници и дамата, които вече се бяха наредили на опашка, изчаках подемникът да се спусне, подадох своята тънка сребърна монета и се качих върху него.
Той не беше нищо повече от отворена кутия с месингов парапет по края. Към ъглите й бяха вързани дебели конопени въжета, които му придаваха известна стабилност, но от всяко по-силно движение се разлюляваше доста обезпокоително. Групите от пътници бяха придружавани нагоре и надолу от добре облечено момче, което отваряше вратата и даваше сигнал на хората, подкарващи конете на върха на скалата, да принудят животните да започнат да теглят.
За благородниците беше обичайно да се обръщат с гръб към Северин, докато подемникът се издига. Не беше прието да се зяпа надолу. Тъй като обаче не се интересувах особено какво ще си помислят за мен те, аз застанах до предния парапет. Докато се издигахме над земята, стомахът ми правеше странни неща.
Наблюдавах как Северин се разстила под мен. Беше стар и внушителен град. Високата каменна стена, която го заобикаляше, говореше за отдавна отминали тежки времена. Тя беше показателна и за начина на мислене на маера, който дори и в сегашния мирен период бе запазил укрепленията в превъзходно състояние. Всичките три врати бяха охранявани и затваряни всяка вечер по залез-слънце.
Продължихме да се издигаме и аз видях различните части на Северин толкова ясно, сякаш ги гледах на карта. Имаше богаташки квартал, пълен с градини, паркове и сгради, направени изцяло от тухли и стар камък. Имаше и бедняшки квартал с тесни, усукани улички, където всички покриви на къщите бяха покрити с катран и дървени плочи. В подножието на хълма се забелязваше тъмна следа там, където някога, в миналото, през града бе преминал пожар, след който не бе останало почти нищо друго освен овъглените руини на постройките.