— А, Дагон! — весело го поздрави маерът. — Добре ли се чувстваш в този прекрасен ден?
— Да, ваша милост. — Той стоеше нащрек, без да поглежда господаря си в очите.
— Ще бъдеш ли така добър да арестуваш Каудикус по обвинение в измяна?
Последва кратка пауза, преди да дойде отговорът:
— Да, ваша милост.
— Осем човека би трябвало да са ти достатъчни, стига да не са такива, които си губят акъла в сложна ситуация.
— Да, ваша милост. — Започнах да усещам неуловимите разлики в отговорите на Дагон.
— Искам го жив — каза Алверон така, сякаш отговаряше на незададен въпрос, — но не е необходимо да си мек с него.
— Да, ваша милост — отвърна Дагон и се приготви да си върви.
— Ваша милост — побързах да се намеся аз, — ако той наистина е арканист, трябва да вземете някои предпазни мерки.
Още докато изричах думата „трябва“, съжалих, че съм я казал. Звучеше твърде нахално. Трябваше да кажа „може би ще пожелаете да обмислите дали да не вземете някои предпазни мерки“.
Алверон, изглежда, не обърна внимание на гафа ми.
— Да, разбира се. За да хванеш крадец, ти трябва друг крадец. Дагон, преди да го свалиш долу, окови ръцете и краката му в здрава желязна верига. И се постарай желязото да е чисто. Запуши му устата и му превържи очите… — Той се замисли за кратко, потупвайки устните си с пръст. — И му отрежи палците.
— Да, ваша милост.
— Мислиш ли, че това ще е достатъчно? — погледна ме Алверон.
Преборих се с внезапен пристъп на гадене и се насилих да стисна ръце в скута си. Не знаех кое ми се струва по-обезпокоително — веселият тон, с който маерът издаваше заповедите си, или равният и безизразен глас, с който Дагон ги приемаше. Човек трябваше да внимава много с истински арканист, но мисълта, че ще осакатят ръцете му, ми се стори по-ужасяваща от това направо да го убият.
Командирът си тръгна и след като вратата се затвори след него, Стейпс потрепери.
— За бога, Ранд! Той е като струйка ледена вода, която се стича по гърба ми. Иска ми се да се беше отървал от него.
— За да може някой друг да го вземе на служба? — засмя се маерът. — Не, Стейпс. Искам го тук, при себе си — моето бясно куче, вързано на къса каишка.
Прислужникът се намръщи. Но преди да успее да добави нещо, очите му бяха привлечени от нещо във всекидневната.
— О, още една.
Той отиде до клетката и се върна с поредната мъртва бързолетка, като държеше нежно крехкото й телце, докато я изнасяше от стаята.
— Знам, че е трябвало да изпробвате лекарството върху нещо — разнесе се гласът му от съседното помещение. — Но е малко жестоко да го направите с бедните, малки калантис.
— Какво каза? — попитах аз.
— Нашият Стейпс е старомоден — обясни с усмивка Алверон. — Освен това е по-образован, отколкото показва. Калантис е името на птиците на елд винтик.
— Мога да се закълна, че съм чувал тази дума и по друг повод.
— Това е и фамилното име на кралския род на Винтас — смъмри ме маерът. — За човек, който знае толкова много, си учудващо невеж по някои въпроси.
Прислужникът проточи врат, за да погледне отново към кафеза.
— Знам, че е трябвало да го направите — каза той. — Но защо не използвахте мишки или противното малко куче на контеса Де Фере?
Преди да успея да отговоря, на външната врата се чу тропане и един от гвардейците нахлу в стаята, преди Стейпс да успее да се изправи на крака.
— Ваша милост — задъхано поздрави мъжът, преди да скочи към единствения прозорец на стаята и да затвори кепенците.
След това той изтича във всекидневната и направи същото и с прозореца там. Последваха още подобни звуци от задните стаи, в които никога не бях влизал. Чу се и слаб звук от местене на мебели.
Стейпс изглеждаше смутен и понечи да се изправи, но маерът поклати глава и му махна да седне.
— Лейтенант? — извика той с леко раздразнение в гласа.
— Моля за извинението ви, ваша милост — рече гвардеецът, като влезе в стаята задъхан. — Такива са заповедите на Дагон. Трябваше незабавно да подсигуря покоите ви.
— Предполагам, че не всичко е наред — сухо отбеляза Алверон.
— Когато почукахме на вратата на кулата, не последва отговор. Дагон ни накара да я разбием. Имаше… Не знам какво беше това, ваша милост. Някакъв зъл дух. Андерс е мъртъв. Каудикус го няма в стаите му, но Дагон го търси.