Алверон протегна ръка и на мен ми отне известно време да осъзная, че ми предлага да я стисна. Човек обикновено не може просто да се здрависа с маер Алверон. Веднага съжалих, че единственият присъстващ, който може да види това, е гвардеецът. Надявах се, че той ще се разприказва.
Тържествено стиснах ръката му и маерът продължи:
— Имам голям дълг към теб. Ако някога имаш нужда, ще получиш цялата помощ, която може да ти окаже един благодарен лорд.
Кимнах любезно, опитвайки се да запазя самообладание въпреки вълнението си. Точно на това се бях надявал. С възможностите, с които разполагаше Алверон, можех да направя добре обмислено проучване на амирите. Той можеше да ми осигури достъп до архивите на манастирите, частните библиотеки и местата, където се съхраняваха и редактираха важни документи, както се правеше в Университета.
Но аз знаех, че сега не е подходящият момент да го моля за това. Маерът вече ми бе обещал помощ. Можех просто да изчакам подходящия случай и да избера вида помощ, който ми е най-необходим.
Когато излязох от стаите на Алверон, Стейпс ме изненада с внезапна, мълчалива прегръдка. Едва ли лицето му би могло да изразява повече благодарност, дори и да бях измъкнал семейството му от горяща сграда.
— Млади господарю, съмнявам се, че бихте разбрали колко много съм ви задължен. Ако някога имате нужда от каквото и да било, просто ме осведомете.
Той сграбчи ръката ми и ентусиазирано я разтърси нагоре-надолу. Същевременно усетих как сложи нещо в шепата ми.
След това останах сам в коридора. Разтворих ръката си и видях в нея красив сребърен пръстен с името на Стейпс, гравирано върху него. До него имаше втори пръстен, който изобщо не беше от метал. Беше гладък и бял и върху повърхността му с груби букви също бе гравирано името на прислужника. Нямах представа какво би могло да означава нещо такова.
Върнах се в стаите си, почти зашеметен от неочаквания си късмет.
65.
Красива игра
На следващия ден оскъдните ми вещи бяха преместени в покои, които маерът смяташе за по-подходящи за човек, ползващ се с пълното му благоразположение. Стаите бяха общо пет — три от тях с прозорци, гледащи към градината.
Беше любезен жест, но не се сдържах да не си помисля, че тези помещения са още по-далече от кухнята. Докато стигнеше до мен, храната ми щеше да е студена като камък.
Беше минал едва час, откакто се бях настанил, когато пристигна куриер с пръстена на Бредон и картичка, на която пишеше: „Възхитителен нов апартамент — кога?“
Обърнах картичката, написах „Веднага щом пожелаете“ и изпратих момчето обратно.
Поставих сребърния му пръстен върху поднос във всекидневната си. Сега в купата до него измежду железните пръстени проблясваха два сребърни.
Отворих вратата и видях как Бредон ме гледа като бухал с тъмните си очи, обрамчени от ореола на бялата му брада и коса. Той се усмихна и ми се поклони, пъхнал бастун под мишницата. Предложих му да седне, след което се извиних учтиво и го оставих за малко насаме в гостната, както изискваше изтънченото поведение.
Едва бях прекрачил прага на вратата, когато чух от съседната стая да се разнася звучният му смях.
— Хо, хо! — възкликна той. — Ето това вече е нещо!
Когато се върнах, Бредон седеше до дъската за так и държеше двата пръстена, които наскоро бях получил от Стейпс.
— Това безспорно е сериозен обрат — отбеляза той. — Очевидно съм преценил погрешно ситуацията, когато вчера куриерът ми бе върнат от вратата ти от един доста навъсен страж.
Усмихнах му се.
— Последните няколко дни бяха доста вълнуващи — обясних аз.
Бредон наведе глава, изкикоти се и така заприлича на бухал дори повече от обикновено.
— Смея да твърдя — каза той, като вдигна сребърния пръстен, — че това само по себе си говори много. Но това — той посочи с бастуна си към белия пръстен — е нещо съвсем различно.
Издърпах един стол и седнах срещу него.
— Ще бъда откровен с вас — рекох. — Мога само да гадая от какво е направен този пръстен, камо ли да предположа какво означава.