— Не зная — скромно отвърнах аз, — но мисля, че тя не ме обича. Защото ме хвана в мрежата си с невинна усмивка и след това открадна сърцето ми, без да изрече и дума. Тъй както утринната роса улавя бледата зора.
— Тъй както сънят изчезва, когато се събудим — добави тя с усмивка.
— Като приказна фея, която се скрива между дърветата.
Дена остана мълчалива за момент.
— Тя наистина трябва да е била дивно красива, за да покори сърцето ви така — промълви накрая и ме погледна със сериозни очи.
— Беше просто несравнима.
— О, хайде стига! — весело отсече тя. — Всички знаем, че на тъмно жените са еднакви! — Засмя се гърлено и ме сръчка многозначително с лакът.
— Не е вярно — възпротивих се аз, твърдо убеден в противното.
— Е — каза Дена, — ще трябва да се доверя на думите ви. — Тя отново вдигна поглед към мен. — Може би с времето ще успеете да ме убедите.
— Винаги съм се надявал на това. — Погледнах в дълбоките й кафяви очи.
Дена се усмихна и сърцето ми подскочи в гърдите.
— Продължавай да го правиш. — Тя ме хвана под ръка и закрачи до мен. — Защото, ако нямаме надежда, какво друго ни остава?
67.
Изразителни лица
Прекарах голяма част от следващите два дни под опеката на Стейпс, който трябваше да се убеди, че познавам добре етикета при официални вечери. От ранното си детство бях запознат с голяма част от него, но бях доволен да си го припомня. Обичаите варират в различните страни и се променят с времето, а дори и някоя дребна грешка би могла да доведе до много неловко положение.
И така, Стейпс уреди вечеря само за двама ни и след това ме осведоми за десетина малки, но важни грешки, които бях направил. Например смяташе се за недодялано да оставиш на масата мръсен прибор. Това означаваше, че е напълно приемливо да си оближеш ножа. Всъщност ако не искаш да си изцапаш салфетката, това беше единственото подобаващо действие, което можеш да предприемеш.
Беше неприлично да изядеш цяло парче хляб. Малка част трябваше да остане в чинията, за предпочитане не само коричката. Същото се отнасяше и за млякото — последната глътка винаги трябваше да остане в чашата.
На следващия ден Стейпс организира нова вечеря и аз направих още грешки. Коментарите за храната не се смятаха за невъзпитани, но се считаха за недодялани. Същото се отнасяше и за помирисването на виното. И очевидно мекото сирене, което ми бяха сервирали, имаше коричка. Коричка, която всеки цивилизован човек би разпознал като негодна за ядене и която трябваше да бъде обелена.
Какъвто съм си варварин, я бях изял цялата. Освен това вкусът й се бе оказал доста приятен. Все пак си отбелязах този факт и се примирих с обстоятелството, че ще трябва да изхвърля половината от хубавото сирене, което ми поднасят. Такава беше цената на цивилизоваността.
Пристигнах на банкета, облечен в дрехи, ушити специално за случая. Цветовете ми отиваха — тревистозелено и черно. Брокатът беше твърде много за моя вкус, но тази вечер, макар и неохотно, трябваше да се съобразя с модата, тъй като щях да седя вляво от Мелуан Лаклес.
През последните три дни Стейпс ми беше организирал шест официални вечери и аз се чувствах подготвен за всичко. Когато пристигнах пред банкетната зала, очаквах, че най-трудната част ще бъде да се преструвам на заинтересуван от храната.
Но макар да бях подготвен за храната, не бях подготвен за самата Мелуан Лаклес. За щастие сценичното ми обучение взе връх и аз успях да се справя гладко с ритуала, като се усмихнах и й предложих ръка. Тя кимна вежливо и заедно се отправихме към масата.
Имаше големи свещници с десетки свещи, гравирани сребърни кани, пълни с гореща вода за купичките за ръце и със студена вода за пиене. Във въздуха се разнасяше сладко ухание от старите вази с изкусно подредени в тях цветя. Имаше и рогове, препълнени с излъскани до блясък плодове. Лично аз намирах това за безвкусно, но такава беше традицията, за да се демонстрира богатството на домакина.
Съпроводих лейди Лаклес до масата и дръпнах стола й. Докато прекосявахме залата, избягвах да гледам към нея, но когато й помогнах да седне, профилът й ми се стори толкова познат, че не можах да се сдържа да не я зяпна за миг. Бях сигурен, че я познавам. Но изобщо не се сещах къде може да сме се срещали…