Ала опитът да го образовам в тази посока щеше да е уморителен и по-скоро би дал обратен резултат.
— Има вероятност да направи това, ваша милост, както и да ви заплаши по други, по-директни начини.
Той заряза равнодушната си поза и ме погледна в очите.
— Какво може да е по-директна заплаха от злината?
Маерът не беше от хората, които лесно можеха да бъдат впечатлени само с думи, затова взех една ябълка от фруктиерата и я излъсках с ръкава си, преди да му я подам.
— Бихте ли я подържали за момент, ваша милост?
— За какво е всичко това? — Той взе ябълката с подозрителен вид.
Отидох до мястото, където прекрасният ми тъмночервен плащ бе закачен на стената, и извадих игла от един от многобройните му джобове.
— Ще ви покажа на какви неща е способен Каудикус, ваша милост. — Протегнах ръка, за да взема ябълката.
Той ми я върна и аз я огледах. Държейки я под ъгъл на светлината, накрая открих онова, на което се бях надявал — малко петно върху кожата. Промърморих обвързване. Фокусирах Алара си и забих иглата в размазания отпечатък, който показалецът му бе оставил върху плода.
Алверон трепна и издаде нечленоразделен звук на изненада, а след това се загледа в ръката си така, сякаш неочаквано се е убол с карфица.
Почти очаквах, че ще започне да ми се кара, но той не стори нищо подобно. Очите му се разшириха, а лицето му пребледня. Сетне доби замислено изражение, докато наблюдаваше как на върха на пръста му се образува капка кръв.
Облиза устни и засмука пръста си с уста.
— Разбирам — тихо каза той. — Мога ли да се предпазя от тези неща? — Думите му не прозвучаха като въпрос.
Кимнах със сериозно изражение.
— Донякъде, ваша милост. Мисля, че мога да създам… амулет, който да ви защити. Просто съжалявам, че не се сетих по-рано, но с всички други неща, за които трябваше да мисля…
— Да, да. — Маерът ми махна с ръка да замълча. — И какво ще ти е необходимо за такъв амулет?
Този въпрос имаше няколко смисъла. На пръв поглед той ме питаше какви материали ще са ми нужни. Но Алверон беше практичен човек. Той също така ме питаше и каква е цената ми.
— В работилницата на Каудикус вероятно е налице оборудването, което ми е нужно, ваша милост. А материалите, които ги няма там, вероятно впоследствие ще мога да открия в Северин.
Направих пауза, за да обмисля втората част от въпроса му, и се сетих за стотиците неща, които маерът би могъл да ми осигури — да ме засипе с пари, да ми купи нова лютня, каквато само кралете могат да си позволят. При тази мисъл през цялото ми тяло премина тръпка. Лютня Антресор! Никога не бях виждал такава с очите си, но баща ми беше. Веднъж беше свирил на такъв инструмент в Анилин и понякога след чаша вино разказваше за нея и ръцете му обрисуваха във въздуха нежните й форми.
Алверон можеше да уреди това с едно мигване на окото.
Това и още много други неща, разбира се. Можеше да ми осигури достъп до стотици частни библиотеки. Официално покровителство от него също не би било никак малко. Името на маера би ми отворило всяка врата също толкова бързо, колкото и това на краля.
— Има няколко неща — бавно казах аз, — които се надявах да обсъдя с ваша милост. Имам един проект, за който се нуждая от помощ, за да мога да го продължа както трябва. И имам една приятелка, талантлива музикантка, на която би й бил от полза уважаван покровител… — Не довърших многозначително.
Алверон кимна и сивите му очи показаха, че ме е разбрал. Той не беше глупак. Знаеше каква е цената на хляба.
— Ще кажа на Стейпс да ти даде ключовете от кулата на Каудикус — заяви той. — Колко време ще ти е нужно, за да направиш този амулет?
Замълчах, сякаш обмислях отговора си.
— Поне четири дни, ваша милост — казах накрая.
Това щеше да ми даде достатъчно време, за да може мътилката в кладенеца на творчеството ми да се слегне. Или Дена да се върне от внезапното си пътуване, каквато и да бе причината за него.
— Ако можех да съм сигурен в оборудването на Каудикус, щеше да стане и по-бързо, но ще трябва да съм по-предпазлив. Не знам какво може да е сторил той, за да обърка нещата, преди да избяга.