Внезапната промяна в държанието й ме свари неподготвен. Откакто се срещнахме в Северин, я ухажвах с безумна и безнадеждна показност и тя ми бе отвръщала на мига. Пригласяше на всяко мое ласкателство, духовитост и закачка, но не като някое ехо, а в съзвучие с мен. Размяната на остроумия помежду ни приличаше по-скоро на дует.
Но това беше различно. Тонът й не бе толкова игрив и бе по-прям. Промяната беше толкова внезапна, че не знаех какво да кажа.
— Преди четири дни си изкълчих крака на онази разклатена плочка — тихо подзе тя. — Помниш ли? Вървяхме по „Минсет Лейн“. Кракът ми се подхлъзна и ти ме подхвана, преди аз самата да разбера, че съм се спънала. Това ме накара да се замисля колко ли внимателно ме наблюдаваш, за да забележиш нещо такова.
Пътеката зави зад един ъгъл и Дена продължи да говори, без да вдига поглед към мен. Гласът й беше тих и унесен, като че ли разговаряше сама със себе си.
— Тогава ме хвана здраво и ми помогна да се изправя. Почти ме беше прегърнал. Щеше да ти е лесно да го направиш. Беше въпрос на няколко сантиметра. Но когато стъпих на крака, ти отдръпна ръце. Без да се поколебаеш. Без да се бавиш. Не направи нищо, което би могло да ме засегне. — Тя понечи да се обърне с лице към мен, но после спря и отново сведе поглед. — Това е доста впечатляващо — продължи. — Има толкова много мъже, които непрекъснато се мъчат да ме накарат да ми се подкосят краката. А ти си единственият, който се опитва да стори точно обратното — да се убеди, че съм стъпила здраво на краката си, за да не падна. — Протегна ръка почти срамежливо. — Когато посегна да те хвана под ръка, приемаш това с лекота. Дори слагаш ръката си върху моята, сякаш искаш да я задържиш там. — Тя обясни движението ми точно докато го правех и аз едва успях да го завърша така, че да изглежда естествено, а не неловко. Дена продължи: — Но това е всичко. Никога не си позволяваш повече. Никога не настояваш за още. Знаеш ли колко странно ми изглежда това?
Известно време се гледахме един друг, там, в тихата, осветена от луната градина. Можех да почувствам топлината от близостта й и как ръката й докосва моята.
Въпреки че нямах никакъв опит с жените, дори аз можех да разбера този намек. Опитах се да измисля какво да кажа, но единственото, което можех да сторя, бе да се възхищавам на устните й. Как бяха толкова червени? Дори и цветовете на селас изглеждаха тъмни на слабата лунна светлина. Как нейните устни бяха толкова червени?
Тогава Дена замръзна. Не че се движехме кой знае колко, но в един момент тя просто застина и вдигна глава като сърна, която се напряга да чуе някакъв едва доловим звук.
— Някой идва — каза тя. — Ела.
Сграбчи ръката ми и ме издърпа встрани от пътеката. Прескочихме една каменна пейка и минахме през ниска и тясна пролука в живия плет.
Накрая спряхме насред някакви гъсти храсти. Имаше удобно празно пространство, в което двамата можехме да приклекнем. Благодарение на усърдната работа на градинарите нямаше шубраци, сухи листа или клонки, които да се счупят или да изпращят под тежестта на ръцете и колената ни. Всъщност тревата в това скривалище беше дебела и мека като на морава.
— Има хиляди момичета, които биха вървели с теб по осветените от луната пътеки на градината — задъхано рече Дена, — но само едно от тях ще се скрие с теб в градинските храсти. — В гласа й звънтеше смях и тя се усмихваше широко.
Надникна към пътеката изпод живия плет и аз я погледнах. Косата й се спускаше отстрани на главата като някоя завеса и върхът на ухото й се подаваше изпод нея. В този миг това беше най-очарователното нещо, което някога бях виждал.
Тогава чух слабото скърцане на стъпки по пътеката. През живия плет се различиха гласовете на мъж и жена. Миг след това те се появиха иззад ъгъла, хванати за ръце. Веднага ги познах.
Обърнах се към Дена и се наведох по-близо до нея, като почти дишах в ухото й.
— Това е маерът — прошепнах аз — с неговата млада любима.
Дена потрепери. Свалих плаща си и го увих около раменете й.
Погледнах отново към двойката. Докато ги наблюдавах, Мелуан се засмя на нещо, което кавалерът й каза, и сложи другата си ръка върху ръката му, която държеше нейната. Усъмних се, че все още имат нужда от моите услуги, след като вече се държаха толкова интимно един с друг.