— Не — отказа плешивият мъж, — всъщност съм дошъл, за да се възползвам от услугите на писаря. Реших да поизчакам малко, докато нещата се поуспокоят, за да останем насаме. — Той огледа празната стая. — Надявам се, че няма да имаш нищо против да си послужа с това място за половин час?
— Никак даже — угоднически се усмихна Квоте и подкани с жест Баст да си върви.
— Но аз имах пълен борд! — запротестира помощникът и размаха картите си.
Съдържателят му се намръщи и се отправи към кухнята.
Кметът свали жакета си и го метна върху облегалката на стола, докато Баст недоволно събираше картите.
Квоте донесе чаша червено вино и след това заключи вратата с голям месингов ключ.
— С момчето ще се качим горе — каза той, — за да останете насаме.
— Това е изключително любезно от твоя страна — отбеляза кметът, докато се настаняваше на стола срещу Летописеца. — Ще те извикам, когато приключим.
Съдържателят кимна и поведе Баст нагоре по стълбите. Когато стигнаха, Квоте отвори вратата на стаята си и махна на помощника си да влезе вътре.
— Чудя се какво ли иска да запази в тайна Лант — рече Квоте, веднага щом затвориха вратата след себе си. — Надявам се да не се бави твърде много.
— Той има две деца от вдовицата Крийл — сухо отвърна Баст.
— Наистина ли? — повдигна вежди съдържателят.
— Всички в града знаят — сви рамене помощникът.
Като чу това, Квоте изсумтя и седна на големия тапициран стол.
— Какво ще правим половин час двамата? — попита той.
— От последните ни уроци мина много време — Баст дръпна един дървен стол изпод малкото бюро и седна на края му. — Можеш да ме научиш на нещо.
— Уроци — замислено повтори Квоте. — Можеш да почетеш от „Целум Тинтуре“.
— Реши — умолително каза Баст, — толкова е отегчително. Нямам нищо против уроците, но трябва ли те да включват и книги?
Тонът му накара съдържателя да се усмихне.
— Тогава урок с главоблъсканица?
На лицето на Баст се появи широка усмивка.
— Добре, чакай да помисля за момент. — Квоте потупваше с пръст устните си, докато очите му обхождаха стаята.
Не след дълго погледът му беше привлечен от тъмния сандък, който стоеше до леглото.
— Как би отворил моя сандък, ако искаше да го направиш? — небрежно го посочи той.
— Тройно заключеният ти сандък ли, Реши? — Изражението на Баст стана леко неспокойно.
Квоте погледна своя ученик и след това избухна в смях.
— Моят какво? — невярващо попита той.
Помощникът му се изчерви и сведе поглед.
— Аз така го наричам — смотолеви той.
— Както е тръгнало с имената… — поколеба се съдържателят и на устните му заигра усмивка. — Не мислиш ли, че е малко детинско?
— Ти си този, който го направи, Реши — начумери се Баст. — Трите ключалки и скъпото дърво — не съм виновен, че името му звучи като нещо от приказките.
Квоте се наведе напред и сложи извинително ръка върху коляното на помощника си.
— Името е хубаво, Баст. Просто малко ме изненада, това е всичко. — Той отново се облегна назад. — И така, как би се опитал да ограбиш тройно заключения сандък на Квоте Безкръвния?
Баст се усмихна.
— Когато го казваш по този начин, звучиш като някой пират, Реши. — Той замислено погледна сандъка в другия край на стаята. — Предполагам, че и дума не може да става да ти поискам ключовете? — попита накрая.
— Точно така — отвърна Квоте. — За целта, ще предположим, че съм загубил ключовете. Дори още по-добре — да предположим, че съм умрял и сега си свободен да си пъхаш носа в моите тайни.
— Това е малко зловещо, Реши — меко го упрекна помощникът му.
— Животът е малко зловещ, Баст — отбеляза съдържателят без никаква следа от веселост в гласа. — Най-добре започни да свикваш с това. — Той махна с ръка към сандъка. — Хайде, любопитен съм да видя как ще се справиш с този малък костелив орех.
Баст му хвърли потиснат поглед.
— Главоблъсканиците са по-лоши и от уроците с книги, Реши — рече той и отиде при сандъка.
Той го побутна лениво с крак, след което се наведе и огледа двете ключалки — едната от тъмно желязо, а другата от лъскава мед. Натисна с пръст заобления капак и сбърчи нос.
— Не мога да кажа, че това дърво ми харесва, Реши, и определено не ми се струва честно, че си сложил желязната ключалка.