Забързах се обратно към уличката, където бях забелязал стара желязна водосточна тръба, по която можех да сляза долу сравнително лесно. Но дори и така, пак ми костваше две дълги минути и доста ожулена кожа по кокалчетата, преди да се озова отново върху паветата.
С голямо усилие на волята успях да се въздържа да не изтичам от уличката, за да настигна Дена и момичето. Последното нещо, което исках, бе Дена да разбере, че съм я следил.
За щастие те не се движеха много бързо и аз лесно ги открих. Дена водеше момичето обратно към по-хубавата част на града. Вкара я в една прилично изглеждаща странноприемница с нарисуван върху табелата й петел.
Постоях малко отвън и се опитах да видя разположението на странноприемницата през един от прозорците. След това придърпах качулката по-плътно над лицето си, влязох вътре, отидох в задната част и се настаних от другата страна на преградна стена, точно зад ъгъла, където седяха Дена и младото момиче. Ако исках, можех да се наведа и да надникна към тяхната маса, но така, както бях застанал, нито аз можех да ги видя, нито те мен.
Общото помещение беше, кажи-речи, празно и сервитьорката дойде почти веднага, щом седнах. Тя хвърли поглед към скъпия плат на плаща ми и се усмихна.
— Какво да ви донеса?
Погледнах към впечатляващото разнообразие от полирани чаши зад бара. Махнах на сервитьорката да се приближи и заговорих тихо с дрезгав глас, сякаш се възстановявах от кашлица, причинена от загърлица.
— Ще пийна една „кръгла“ уиски — поръчах аз — и чаша хубаво фелоранско червено вино.
Тя кимна и се отдалечи.
Насочих настроените си за подслушване уши към съседната маса.
— … акцента ти — чух да казва Дена. — Откъде си?
Настъпи пауза, последвана от шепота на момичето, когато й отговори. Тъй като тя беше с гръб към мен, не можех да чуя какво казва.
— Това не е ли в западния фарел? — попита Дена. — Озовала си се доста далеч от дома си.
Отново се чу шепотът на момичето. Сетне настъпи продължителна пауза, по време на която не чувах нищо. Не можех да разбера дали беше спряла да говори, или шепнеше твърде тихо, за да я чуя. Потиснах внезапното си желание да се наведа напред и да надникна към масата им.
След това отново дочух шепот — беше едва доловим.
— Знам, че е казал, че те обича — меко рече Дена. — Те всички го казват.
— Два бита. — Сервитьорката постави пред мен чаша с вино и ми подаде „кръглата“.
Милостиви Техлу! С такива цени не е чудно, че мястото беше почти празно.
Гаврътнах уискито на една глътка и едва се сдържах да не се закашлям, когато то изгори гърлото ми. След това извадих от кесията си цял сребърен раунд, сложих тежката монета на масата и я покрих с празната „кръгла“.
Махнах отново на сервитьорката да се приближи.
— Имам едно предложение за теб — тихо й казах аз. — В момента единственото, което искам, е да си седя тук тихо, да пия вино и да остана насаме с мислите си. — Потупах обърната кръгла чаша с монетата под нея. — Ако успея да направя това, без никой да ме прекъсне, всичко това е твое, след като извадиш от него цената на напитките. — При тези думи очите й леко се разшириха и се стрелнаха към чашата с монетата. — Но ако някой дойде и ме обезпокои дори и с желанието да ми бъде полезен, дори и за да попита дали искам нещо за пиене, просто ще платя и ще си тръгна. — Вдигнах поглед към нея. — Можеш ли да ми помогнеш да остана насаме тази нощ?
Тя кимна алчно.
— Благодаря ти.
Сервитьорката веднага отиде при жената зад бара и посочи към мен няколко пъти. Малко се поотпуснах. Сега вече бях сравнително сигурен, че вниманието им няма да е насочено към мен.
Отпих от виното и се заслушах.
— … се занимава баща ти? — попита Дена.
Разпознах начина, по който говореше. Беше същият нисък, мек тон, използван от баща ми, когато се обръщаше към плашливи животни. Глас, предназначен да успокоява и да предразполага.
Момичето отново зашепна и Дена й отговори:
— Това е хубава работа. Тогава ти какво правиш тук?
Разнесе се нов шепот.
— Ръцете му започнаха да шарят, нали? — сухо я попита Дена. — Е, най-големите синове са си такива.
Момичето заговори отново, този път гласът й беше разгорещен, макар че не можех да различа думите.