Излъсках малко повърхността на чашата за вино с крайчеца на плаща си и след това я наклоних леко напред. Виното беше толкова тъмночервено, че изглеждаше почти черно. Превръщаше едната страна на чашата в огледало. Не съвършено огледало, но можех да видя някои дреболии върху масата зад ъгъла.
Чух Дена да въздъхва, прекъсвайки ниския шепот на момичето.
— Нека да позная — рече Дена и гласът й прозвуча раздразнено. — Откраднала си среброто или нещо подобно и след това си избягала от града.
Малкото отражение на момичето остана неподвижно.
— Но нещата не се оказаха такива, каквито си мислеше, нали? — каза Дена, този път по-меко.
Видях как раменете на момичето потрепват и чух поредица от тихи, сърцераздирателни ридания. Отместих поглед от чашата и я оставих на масата.
— Ето — чу се звукът от чаша, поставена върху масата, — изпий това — подкани я Дена. — Ще ти помогне малко, не много, но все пак ще ти помогне.
Риданията спряха. Момичето изненадано се закашля и леко се задави.
— Ти, бедно и глупаво създание — меко рече Дена. — Като те гледам, сякаш виждам себе си в огледалото.
За пръв път момичето заговори достатъчно високо, за да я чуя:
— Мислех, че след като той така или иначе ще се възползва от мен безплатно, ще мога да отида някъде, където сама да си ги подбирам и да ми плащат за това… — Гласът й заглъхна дотолкова, че вече не долавях думите, а само интонацията, с която ги изричаше.
— „Кралят с десетте пенита?“ — невярващо я прекъсна Дена.
Тонът й беше по-злъчен, отколкото някога го бях чувал.
— Кист и крейл! Мразя тази проклета пиеса! Глупава модеганска приказка! Светът не е устроен така.
— Но… — започна момичето.
— Няма млад, облечен в дрипи принц, който те чака, за да те спаси — сряза я Дена. — А дори и да имаше, каква ще си ти за него? Ще си като бездомно куче, което е открил в мръсния канал. Той ще те притежава. И след като те отведе у дома си, кой ще те спаси от него?
Настъпи мълчание. Момичето се закашля, но този път по-кратко.
— И така, какво да правим с теб? — попита Дена.
Момичето подсмръкна и отвърна нещо.
— Ако можеше да се грижиш за себе си, сега нямаше да седим тук — не се съгласи Дена.
Отвърна й нов шепот.
— Това е една възможност — рече Дена. — Ще ти вземат половината от парите, които получаваш, но пак е по-добре от това да не получиш нищо и на всичкото отгоре да ти прережат гърлото. Предполагам, че тази нощ сама си разбрала това.
Чу се звукът от шумолене на плат. Наклоних чашата си с вино, за да погледна какво става, но видях само, че Дена прави някакво неясно движение.
— Да видим какво имаме тук — каза тя.
След това се разнесе познатото звънтене на монети върху масата.
Момичето прошепна нещо с благоговение.
— Не, не съм — отвърна Дена. — Не е толкова много, ако са всичките пари, които имаш. Досега трябва да си разбрала колко скъпо е да се издържаш сама в града.
Този път тонът в края на шепота се повиши — момичето беше задало въпрос.
Чух как Дена си пое дъх и след това бавно го изпусна.
— Защото някой ми помогна някога, когато имах нужда от това — отвърна тя. — И защото ако някой не ти помогне, след няколко дни ще бъдеш мъртва. Послушай думите на човек, който сам е взимал немалко погрешни решения.
Последва звукът от плъзгането на монети по масата.
— Добре — рече Дена. — Първата възможност е да се захванеш с чиракуване. Малко си стара за това и ще струва пари, но можем да го уредим. Нищо кой знае какво — тъкане, шиене. Ще те карат да работиш много, но ще имаш стая и храна и ще се научиш на занаят.
Разнесе се въпросителен шепот.
— С твоя акцент? — многозначително я попита Дена. — Можеш ли да накъдриш косата на някоя дама? Да гримираш лицето й? Да поправиш роклята й? Да плетеш дантела? — Последва пауза. — Не, не, нямаш нужното обучение, за да бъдеш домашна прислужница, а и аз не знам кого да подкупя за това.
Чу се звънтенето на купчина монети.
— Втората възможност — продължи Дена — е да ти намерим стая, докато тази синина изчезне. — Отново плъзгане на монети. — След това ти купуваме място за пощенска кола, за да се прибереш у дома. — Още монети. — Отсъствала си един месец. Това време е напълно достатъчно, за да започнат да се безпокоят за теб. Когато се върнеш вкъщи, те ще са просто щастливи, че си жива.