Тя се поколеба за момент и прехапа устни.
— Истината е — добави, сякаш признаваше нещо, — че подозирам, че песента донякъде е за самия Алверон. Господарят Ясен намекна, че има вземане-даване с маера. — Тя ми хвърли дяволит поглед. — Кой знае? Като се имат предвид кръговете, в които се движиш, може би вече си се срещал с моя покровител, без да го знаеш.
Мисълта ми се насочи към над стотината благородници и придворни, с които се бях виждал през изминалия месец, но ми беше трудно да си припомня лицата им. Огънят в стомаха ми се разпростираше нагоре, докато накрая целите ми гърди горяха.
— Но стига с това. — Дена нетърпеливо размаха ръце, сложи арфата встрани и седна с кръстосани крака върху тревата. — Нарочно ме дразниш. Какво мислиш за песента?
Сведох поглед към ръцете си и разсеяно опипах плоската плетеница от зелена трева, която бях направил. Усещах я гладка и хладна между пръстите си. Не можех да си спомня как бях планирал да съединя двата края, за да образуват пръстен.
— Знам, че има някои неща за доизглаждане — чух да казва Дена с глас, преливащ от нервна възбуда. — Трябва да оправя онова име, за което ми спомена, ако си сигурен, че така е правилно. Началото е малко грубичко и съм наясно, че седмият стих е пълна каша. Трябва да разширя битките и връзката му с Лира. Краят трябва да се постегне. Но какво мислиш като цяло?
Когато я изгладеше, песента щеше да е великолепна. Толкова добра, колкото и песента, която бяха написали родителите ми. Но това само още повече влошаваше нещата.
Ръцете ми трепереха и аз с удивление установих колко ми е трудно да ги спра. Вдигнах поглед и го насочих към Дена. Нервната й възбуда замря, когато видя лицето ми.
— Ще се наложи да преработиш доста повече от името. — Опитах се гласът ми да прозвучи спокойно. — Ланре не е бил герой.
Тя ме погледна странно, сякаш не можеше да реши дали се шегувам.
— Какво?
— Погрешно си разбрала всичко — обясних аз. — Ланре е бил чудовище. Предател. Трябва да го промениш.
Дена отметна глава назад и се разсмя. Когато не се присъединих към нея, тя вдигна изненадан поглед към мен.
— Сериозно ли говориш?
Кимнах.
Лицето на Дена се вцепени. Очите й се присвиха и тя стисна уста.
— Сигурно се майтапиш. — Известно време устните й помръдваха беззвучно и след това тя поклати глава. — В това няма никакъв смисъл. Цялата история ще се разпадне, ако Ланре не е героят.
— Тук не става дума за това какво прави една история интересна — казах аз, — а за истината.
— Истината? — погледна ме невярващо тя. — Това е просто някаква стара народна приказка. Никое от тези места не е истинско. Никой от тези хора не е съществувал. По същия начин можеш да ми се обидиш и ако измисля нов стих за „Калайджията Танер“.
Усещах как думите се надигат в гърлото ми, горещи като пламъци в комин. Преглътнах мъчително.
— Някои истории са просто истории — съгласих се аз. — Но не и тази. Вината не е твоя. Не е имало начин ти да…
— О, добре, благодаря ти — язвително ме прекъсна Дена. — Толкова се радвам, че вината не е моя.
— Добре — рязко отвърнах аз. — Вината наистина е твоя. Трябваше да направиш повече проучвания.
— Какво знаеш ти за проучванията, които съм направила? — попита тя. — Нямаш и най-малката представа! Обиколила съм целия свят, за да изровя парченцата от тази история!
Същото беше направил и баща ми. Бе започнал да пише песен за Ланре, но проучванията му го бяха отвели до чандрианите. Бе прекарал години в търсене на полузабравени истории и изравяне на разни слухове. Искаше песента му да разкаже истината за тях и те бяха избили цялата ми трупа, за да сложат край на това.
Погледнах надолу към тревата и си помислих за тайната, която пазех толкова дълго. Помислих си за миризмата на кръв и горяща коса. Помислих за ръждата и за синия пламък, за натрошените тела на родителите ми. Как можех да обясня нещо толкова огромно и ужасяващо? Откъде трябваше да започна? Усещах тайната, заровена дълбоко в мен, огромна и тежка като воденичен камък.
— Във версията на историята, която аз чух — започнах, докосвайки се до крайчеца на тайната, — Ланре става един от чандрианите. Трябва да бъдеш внимателна. Някои истории са опасни.