— Седни, ако желаеш — кратко отвърна той.
От уважение към него останах прав, тъй като бях научил, че с маера е по-добре да спазвам формалностите.
— Как напредват нещата с вашата дама? — попитах аз.
От развълнуваните клюки на Стейпс знаех, че всичко върви към бърз и успешен завършек.
— Днес официално се врекохме във вярност един на друг — разсеяно отвърна той. — Подписахме документите и всичко останало. Въпросът е приключен.
— Простете ми, че го казвам, но не изглеждате много доволен.
— Предполагам, че си чул за неприятностите по пътищата напоследък — кисело ми се усмихна Алверон.
— Само слухове, ваша милост.
— Слухове, чието разпространение се опитвам да спра — изсумтя той. — Някой устройва засади на бирниците ми по северния път.
Това беше сериозно.
— На бирниците ли, ваша милост? — попитах аз, като подчертах множественото число. — Колко са успели да отвлекат?
Маерът ме погледна строго, давайки ми да разбера, че въпросът ми е бил неуместен.
— Достатъчно. Повече от достатъчно. Това е четвъртият бирник, който изчезва. Повече от половината от северните ми данъци са откраднати от разбойниците. — Той ме погледна сериозно. — Нали знаеш, че земите на Лаклес са на север?
— Мислите, че Лаклес са тези, които устройват засади на вашите бирници?
— Какво? — погледна ме шокирано той. — Не, не. Това са бандитите в Елд.
Леко се изчервих от смущение.
— Изпратихте ли патрули, ваша милост?
— Разбира се, че изпратих патрули — сопна се Алверон. — Изпратих цяла дузина. Не откриха дори и един лагерен огън. — Той направи пауза и ме погледна. — Подозирам, че имат съучастник в гвардията ми. — Изражението му беше мрачно.
— Предполагам, че ваша милост е изпратил охрана на своите бирници.
— По двама души на човек — отвърна той. — Знаеш ли колко струва да подмениш дузина охранители? Брони, оръжия, коне? — въздъхна той. — На всичко отгоре, само част от откраднатите данъци са мои, останалото принадлежи на краля.
— Предполагам, че няма да остане много доволен — кимнах аз с разбиране.
— О, Родерик ще си получи парите, независимо от това — презрително махна с ръка маерът. — Той ме държи лично отговорен за неговия десятък. Затова съм принуден да изпращам отново бирници, за да съберат за втори път дела на Негово величество.
— Мисля, че повечето хора няма да са особено доволни от това — отбелязах аз.
— Наистина няма да са. — Той седна на един от прекалено меките фотьойли и уморено разтри лицето си. — Не знам как да постъпя. Как ще изглеждам пред Мелуан, ако не мога да опазя дори и собствените си пътища?
Аз също седнах на стол с лице към него.
— А Дагон? — попитах аз. — Той няма ли да може да ги открие?
— О, Дагон ще ги открие — засмя се той с невесел, наподобяващ на лай смях. — За по-малко от десет дни главите им ще са набити на колове.
— Тогава защо не го изпратите? — объркано попитах аз.
— Защото Дагон е праволинеен мъж. Той ще срине до основи десетина села и ще запали хиляда акра от Елд, за да ги открие. — Той поклати глава. — А дори и да го смятах за подходящ за тази задача, в момента той издирва Каудикус. Освен това мисля, че в Елд е замесена и магия, а това е извън познанията на Дагон.
Подозирах, че единствената магия щеше да се окаже дузина големи модегански лъкове. Но когато хората се сблъскваха с нещо, което не можеха да обяснят, в природата им бе да го свържат с магията — особено във Винтас.
— Мога ли да разчитам на помощта ти по този въпрос? — Алверон се приведе напред на стола си.
На това питане имаше само един възможен отговор:
— Разбира се, ваша милост.
— Познаваш ли гората?
— Когато бях по-млад, един офицер ме обучаваше — преувеличих аз, предполагайки, че той търси някой, който да му помогне да измисли по-добра защита за своите бирници. — Знам достатъчно, за да проследя някой и самият аз да се скрия.
При тези мои думи маерът повдигна вежди.
— Наистина ли? Образованието ти май е доста разнородно, а?
— Водих интересен живот, ваша милост. — Бутилката вино, която изпих, ме направи по-самоуверен от обикновено и добавих: — Имам една-две идеи, които може да ви се сторят полезни за разрешаването на вашия проблем с бандитите.
— Кажи ми. — Той се облегна на фотьойла си.