— За мен е без значение кога — непринудено заяви Манет. — Ако е необходимо, мога да жертвам част от съня си. Не се сещам кога за последен път съм правил компания на дама, която казва точно каквото мисли, без да се колебае. Напоследък рядко се срещат жени като теб.
Мари отново го изгледа внимателно.
Манет срещна погледа й и я дари с толкова очарователна и вдъхваща доверие усмивка, че направо бе достойна за някое театрално представление.
— Нямам желание да те откъсвам от приятелите ти — продължи той, — но цигулката ти е първата, която накара краката ми сами да танцуват от десет години насам. Струва ми се, че най-малкото, което мога да сторя за теб, е да те почерпя едно питие.
Мари му се усмихна едновременно кисело и развеселено.
— Сега съм на балкона на втория етаж — тя махна към стълбището, — но би трябвало да се освободя след, да речем, два часа…
— Много си мила — каза той. — Мога ли да дойда да те потърся?
— Можеш — отвърна тя.
След това го изгледа замислено, обърна се и се отдалечи.
Манет се върна на мястото си и отпи от бирата си.
Симон изглеждаше също толкова смаян, колкото всички нас.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита той.
Манет се изкикоти под мустак, облегна се на стола си и подиря халбата на гърдите си.
— Това — самодоволно отвърна той — е още едно от нещата, които аз разбирам, а вие, хлапета, не. Отбележете си този факт и му обърнете внимание.
Ако аристократите искат да покажат признателността си на някой музикант, те му дават пари. Когато за пръв път започнах да свиря в „Еолиан“, получих няколко такива подаръка и за известно време те бяха достатъчни, за да ми помогнат да платя таксата си за обучение и да задържа главата си над водата, макар и едва-едва. Но Амброуз беше упорит в кампанията си срещу мен и от месеци не бях получавал нищо подобно.
Музикантите са по-бедни от дворяните, но въпреки това обичат хубавото представление. Така че когато харесат свиренето ти, са готови да те почерпят някоя напитка. Това беше истинската причина тази вечер да съм в „Еолиан“.
Манет отиде да вземе един мокър парцал от бара, за да почистим масата и да изиграем още една игра на ъгли. Преди да се върне, дойде един млад сийлдишки свирач и ни попита дали може да ни почерпи по едно питие.
Оказа се, че може. Той извика най-близката сервитьорка и всеки от нас поръча каквото обичаше най-много. Освен това взехме и една бира за Манет.
Пиехме, играехме карти и слушахме музика. На двамата с Манет ни се паднаха лоши карти и изгубихме три поредни ръце. Настроението ми малко се вкисна, но това не ме тормозеше толкова, колкото подозрението, че Станчион може и да е прав за онова, което каза.
Един богат покровител би решил много от проблемите ми. Дори и беден покровител би ми осигурил известно финансово спокойствие. Ако не друго, поне бих могъл да заема пари от него, когато закъсам, вместо да ми се налага да имам вземане-даване с опасни хора.
Докато съзнанието ми беше заето с тези мисли, допуснах грешка, изпуснахме още една ръка и така загубите ни станаха четири поредни, а на всичкото отгоре играта беше и със залог.
Манет ми хвърли ядосан поглед, докато подреждаше картите си.
— Ето ти един урок, за да се подготвиш за приемните изпити. — Той вдигна ръка с три гневно стърчащи във въздуха пръста. — Да кажем, че имаш три пики в ръката си и пет пики са били свалени. — Вдигна и другата си ръка с широко разтворени пръсти. — Колко пики прави това общо? — Манет се облегна назад и скръсти ръце. — Не бързай.
— Той все още е замаян, че Мари се съгласи да пийне с теб — заяде се Уилем. — Всички ние сме замаяни.
— Не и аз — весело възрази Симон. — Аз знаех, че го носиш в себе си.
Бяхме прекъснати от идването на Лили, една от редовните сервитьорки в „Еолиан“.
— Какво става тук? — закачливо попита тя. — Да не би някой да прави празненство на красавците?
— Лили — попита я Симон, — ако те поканя да изпиеш едно питие с мен, би ли обмислила предложението ми?
— Бих — с лекота отвърна тя, — но не задълго. — Тя сложи ръка на рамото му. — Вие, господа, сте късметлии. Един анонимен почитател на хубавата музика предложи да почерпи вашата маса.
— За мен скутен — поръча Уилем.
— Медовина — ухили се Симон.
— Аз ще пия саунтен — рекох аз.
Манет повдигна вежди.