— Наистина ли? — зачудих се аз. — Толкова много? Добре тогава. — Наведох се напред на стола си. — Налага се да ми дадеш някои съвети за приемните изпити. Скоро трябва да се върна на опашката.
— Не — твърдо поклати глава Симон. — Това наистина е лоша идея. „Осем“.
— Вярно ли?
— Вярно — потвърди той. — Това е деликатна ситуация. Много неща могат да се объркат.
— Но ако…
Сим въздъхна и отметна пясъчнорусата си коса от очите.
— Аз ли съм твоят компас, или не? Ще стане досадно, ако се налага да повтарям всяко нещо по три пъти, преди да го чуеш.
Замислих се за момент.
— Прав си, особено ако се готвя да направя нещо, което е потенциално опасно. — Огледах се наоколо. — Колко време ще продължава това?
— Не повече от осем часа. — Той отвори уста да продължи и след това пак я затвори.
— Какво? — не повярвах аз.
Сим въздъхна.
— Може да има някои странични ефекти. Това е липиден разтвор, така че ще остане в тялото ти известно време. Периодично може да получаваш малки повторни пристъпи, предизвикани от стрес, силни емоции, упражнения… — Той ме погледна извинително. — Те ще са като малки отгласи от онова, което изпитваш сега.
— По-късно ще се безпокоя за това — казах аз и протегнах ръка. — Дай ми твоята плочка. Ще взема твоята дата.
— Вече минах — разтвори безпомощно ръце той.
— В името на гърдите и зъбите на Техлу! — изругах аз. — Добре. Отиди да намериш Фела.
— Не. Не, не и не. Това е „десет“. — Той размаха ръце пред себе си.
— Не за това — засмях се аз. — Тя има късен жребий за сендлинг.
— Мислиш ли, че ще се размени с теб?
— Вече ми предложи.
— Ще отида да я потърся. — Сим се изправи на крака.
— Ще остана тук.
Сим кимна ентусиазирано и нервно огледа стаята.
— Вероятно така е най-безопасно, ако не направиш нещо, докато ме няма — каза той, като отвори вратата. — Недей да правиш каквото и да е, преди да се върна.
Нямаше го само пет минути и вероятно беше добре, че се оказа само толкова.
На вратата се почука.
— Аз съм — чу се през дървото гласът на Сим. — Всичко наред ли е там вътре?
— Знаеш ли кое е странното? — отвърнах му през вратата. — Опитах се да се сетя за нещо забавно, което да правя, докато те няма, но така и не успях. — Огледах стаята. — Това означава, че корените на доброто настроение се крият в социалните нарушения. Аз не мога да извърша такова нарушение, защото не мога да реша кое е неприемливо. Всичко ми изглежда еднакво.
— Може и да си прав — съгласи се той и след това попита: — Е, направи ли нещо?
— Не — отвърнах аз. — Реших да бъда добър. Намери ли Фела?
— Да. Тя е тук. Но преди да влезе, трябва да ми обещаеш, че няма да правиш каквото и да е, без първо да ме попиташ. Съгласен ли си?
— Съгласен — засмях се аз. — Само не ме карай да правя глупави неща пред нея.
— Обещавам — рече Сим. — Защо първо не седнеш? Просто за всеки случай.
— Вече съм седнал — отвърнах аз.
Сим отвори вратата. Видях Фела, която надничаше през рамото му.
— Здравей, Фела — поздравих я аз. — Налага се да си разменим датите.
— Първо — намеси се Сим, — трябва отново да си облечеш ризата. Това е горе-долу „две“.
— О — отвърнах аз, — съжалявам. Беше ми горещо.
— Можеше да отвориш прозореца.
— Помислих си, че може би е добре да огранича взаимодействието си с външни предмети — обясних аз.
— Всъщност това е наистина добра идея — повдигна вежди Сим. — В този случай май не бях прав в преценката си.
— Ау — чух гласа на Фела от коридора, — той сериозно ли говори?
— Напълно сериозно — отвърна Сим. — Ако трябва да съм честен, не мисля, че за теб е безопасно да влезеш вътре.
Сложих си ризата.
— Облечен съм — извиках аз. — Даже ще си седна на ръцете, ако това ще ви накара да се почувствате по-добре.
Наистина пъхнах ръце под краката си.
Сим пусна Фела вътре и затвори вратата след нея.
— Фела, ти си просто прекрасна — възхитих се аз. — Бих ти дал всички пари в кесията си само да те погледам гола за две минути. Бих ти дал всичко, което притежавам. С изключение на лютнята си.
Трудно беше да се каже кой от двамата се изчерви повече. Мисля, че беше Сим.