— Май не трябваше да казвам това, нали? — попитах аз.
— Не — отвърна Сим. — Това е някъде към „пет“.
— Но в това няма никакъв смисъл — удивих се аз. — На картините жените са нарисувани голи. Хората купуват картините, нали? А жените позират за тях.
— Така е — кимна Сим. — Но все пак просто стой неподвижно за момент, без да правиш и да казваш каквото и да било. Съгласен ли си?
Кимнах утвърдително в отговор.
— Нещо не мога да повярвам във всичко това — намеси се Фела, а руменината вече изчезваше от страните й. — Не мога да не си помисля, че двамата си правите някаква хитра шега с мен.
— Ще ми се да беше така — призна Симон. — Това нещо е ужасно опасно.
— Как може да си спомня голите картини, но не и това, че не бива да сваля ризата си пред други хора? — попита тя Сим, без да ме изпуска от поглед.
— Просто не ми изглеждаше особено важно — обясних аз. — Свалих си ризата и когато ме биха с камшик. Беше на обществено място. Струва ми се странно това да се смята за нередно.
— Знаеш ли какво би се случило, ако се опиташ да намушкаш Амброуз с нож? — попита Симон.
Замислих се за секунда. Беше като да се мъчиш да си спомниш какво си ял за закуска преди месец.
— Предполагам, че ще ме съдят — бавно отвърнах аз, — а хората ще ме почерпят с питиета.
Фела прикри устата си с ръка, за да сподави смеха си.
— А какво ще кажеш за това? — попита ме Симон. — Кое е по-лошо — да откраднеш пай или да убиеш Амброуз?
Замислих се съсредоточено за момент.
— Пай с месо или плодов пай?
— Ау — възкликна Фела, притаила дъх. — Това е… — Тя поклати глава. — Направо ме побиват тръпки.
— Това е ужасяваща алхимична формула — кимна Симон. — Тя е разновидност на успокоително, наречено „топка от сливи“. Дори не е необходимо да го поемаш през устата. Поглъща се направо от кожата.
— Откъде знаеш толкова много за него? — Фела погледна към Сим.
— Мандраг преподава за него във всичките си занятия по алхимия — леко се усмихна той. — Вече съм чувал тази история десетина пъти. Това е любимият му пример за злоупотреба с алхимията. Един алхимик използвал тази формула, за да съсипе живота на няколко правителствени чиновници в Атур преди около петдесет години. Хванали го само защото някаква графиня се развилняла по време на сватбено тържество, убила десетина човека и… — Сим не довърши и поклати глава. — Както и да е. Било ужасно. Толкова ужасно, че любовницата на алхимика го предала на стражите.
— Надявам се, че си е получил заслуженото.
— Дори и малко повече от това — мрачно отвърна Сим. — Въпросът е, че формулата действа малко различно на отделните хора. Тя не просто премахва задръжките им, а усилва и емоциите. Освобождава скритите им желания в комбинация с някакъв странен вид селективна памет, която почти наподобява морална амнезия.
— Не се чувствам зле — намесих се аз. — Всъщност се чувствам доста добре. Но се безпокоя за приемните изпити.
— Виждаш ли? — посочи ме Сим на Фела. — Спомня си за приемните изпити. Те са важни за него. Но всички останали неща просто са… изчезнали.
— Няма ли лек? — загрижено попита Фела. — Не трябва ли да го заведем в Медика?
— Не мисля. — Симон изглеждаше неспокоен. — Може се опитат да му дадат очистително, но тук не става дума просто за наркотик, който влияе върху тялото. Алхимията не работи по този начин. Той е под въздействието на принципите за освобождаването от обвързване. Тях не можеш да ги изкараш от организма му така лесно, както да речем живака или офалума.
— Очистителното не ми звучи много забавно — обадих се аз. — Ако моят глас изобщо има някакво значение.
— А има и вероятност да помислят, че се е побъркал заради напрежението от приемните изпити — обясни Сим на Фела. — Това се случва всеки семестър на няколко студенти. Ще го набутат в Убежището, докато не са сигурни…
Скочих на крака и стиснах ръце в юмруци.
— По-скоро бих се оставил да бъда разкъсан на парчета в ада, отколкото да им позволя да ме набутат в Убежището — извиках разярено аз. — Дори и за един час. Дори и за една минута.
Сим пребледня и отстъпи крачка назад с вдигнати отбранително ръце, обърнати с дланите към мен. Но гласът му беше твърд и спокоен:
— Квоте, казвам ти го три пъти, спри!
Спрях. Фела ме наблюдаваше с широко отворени и уплашени очи.