— Готово. — Елодин широко разтвори ръце.
— Какво, по дяволите, искате да кажете? — попитах аз, като свих и разпуснах пръстите на ръцете си. — Аз… Какво, по дяволите…
— Какво? — озадачено ме изгледа Елодин. — Вече можеш да влизаш вътре. Проблемът е решен.
— Не можете просто така да му предложите да ми отреже палците! — възразих аз.
Той повдигна вежди.
— Да не би да смяташ пак да нарушиш правилата? — остро попита той.
— Какв… Не. Но…
— Тогава няма за какво да се безпокоиш — отсече той, след което се обърна и продължи нагоре по наклонения покрив. — Поне може би е така. Все пак, ако бях на твое място, щях да внимавам. Така и не се научих да разбирам кога Лорен се шегува.
Веднага щом се събудих на следващия ден, отидох до канцеларията на касиера и уредих сметката си с Рием, мъжа с изпито лице, който се занимаваше с финансите на Университета. Платих му спечелените с труд девет таланта и половина и си осигурих мястото в Университета за още един семестър.
След това отидох в „Регистри и списъци“, където се записах за наблюдение в Медика, както и на физиогномия1 и медицина. Следващият предмет беше „Металургия на желязото и медта“ с Камар в Рибраника. Накрая записах „Симпатия за експерти“ с Елкса Дал.
Едва тогава осъзнах, че не знам наименованието на предмета на Елодин. Прелистих регистъра, докато не забелязах името на магистъра, след което плъзнах пръста си до мястото, където наименованието бе записано с прясно тъмно мастило — „Увод към това как да не бъдеш глупаво магаре“.
Въздъхнах и записах името си на единствения празен ред отдолу.
12.
Спящото съзнание
Когато на следващата сутрин се събудих, първата ми мисъл бе за занятията при Елодин. Усетих трепет на вълнение в стомаха си. След дългите месеци опити да накарам магистъра на имената да ме наставлява, накрая бях получил възможност да изучавам даването на имена. Истинската магия. Магията на Таборлин Великия.
Но първо работата, а после забавлението. С дълга към Деви, който тежеше на плещите ми, трябваше да намеря време за няколко часа работа в Рибарника.
Щом влязох в работилницата на Килвин, познатият шум, идващ от стотиците заети ръце, ми прозвуча като музика. Макар да бе опасно място, работилницата ми действаше странно успокоително. Мнозина студенти се възмущаваха от бързото ми издигане в редиците на Арканум, но си бях спечелил неохотното уважение на повечето от останалите изобретатели.
Видях Манет, който работеше близо до пещите, и заобиколих заетите работни маси, за да стигна до него. Той винаги знаеше коя работа е най-добре платена в момента.
— Квоте!
Огромната стая утихна, аз се обърнах и видях магистър Килвин, който стоеше на прага на своя кабинет. Повика ме с бързо махване на ръка и влезе обратно в стаята си.
Залата бавно се изпълни отново с шум и студентите се върнаха към работата си, но усещах как очите им ме следят, докато се провирах между масите на път към кабинета на магистъра.
Когато се приближих, през широкия прозорец на стаята му видях Килвин да пише върху монтирана на стената плоча. Беше петнайсет сантиметра по-висок от мен, с гърди като бъчва. От дългата щръкнала брада и тъмните очи изглеждаше по-едър, отколкото всъщност е.
Почуках учтиво на касата на вратата, Килвин се обърна и остави тебешира.
— Ре’лар Квоте. Влез и затвори вратата.
Разтревожен, влязох в стаята и дръпнах вратата след себе си. Дрънченето и грохотът спряха толкова внезапно и напълно, че реших, че Килвин сигурно е направил някоя хитра сигалдрия, за да заглуши шума. В стаята настъпи почти зловеща тишина.
Килвин взе лист хартия от ъгъла на работната си маса.
— Чух нещо обезпокоително — започна той. — Преди няколко дни в Ателието дошло едно момиче. Търсела младия мъж, който й продал амулет. — Той ме погледна право в очите. — Знаеш ли нещо за това?
Поклатих глава.
— Какво е искала?
— Не знаем — отвърна Килвин. — По това време в Ателието работел е’лир Базил. Той каза, че момичето било младо и доста отчаяно. Тя търсела… — той сведе поглед към листа — млад магьосник. Не знаела името му, но го описала като млад, червенокос и хубав.
Килвин остави листа.
— Базил обясни, че докато говорели, тя все повече се разстройвала. Изглеждала уплашена и когато се опитал да научи името й, избухнала в плач и избягала. — Той кръстоса огромните си ръце пред гърдите и ме погледна строго. — Така че те питам направо — продавал ли си амулети на млади жени?
1
Наука, занимаваща се с определяне на характера и личността на човека в зависимост от особеностите на външния вид и особено на лицето му. — Бел.прев.