Най-хубавото от всичко бе, че така той можеше да упражнява атуранския си, докато аз увеличавах своя речников запас от адемски думи. Забелязах, че колкото повече грешки допусках на неговия език, толкова по-спокойни ставаха неговите опити да се изразява.
Разбира се, това означаваше, че правя много грешки. Всъщност понякога бях толкова глупав, че на Темпи му се налагаше да ми обяснява едно и също нещо по няколко пъти, и то по различен начин. Разбира се, трябваше да го прави на атурански.
Приключихме с подготвянето на лагера някъде по обяд. Мартен отиде на лов, Темпи започна да прави своите разтягания, които наподобяваха някакъв бавен танц. Направи ги два пъти подред и в мен се зароди подозрение, че и той самият е отегчен. Когато свърши, адемецът беше покрит със слой лъскава пот и ми каза, че отива да се къпе.
Останал сам в лагера, стопих свещите на калайджията, за да изработя две малки восъчни кукли. Исках да направя това от няколко дни насам, но дори в Университета създаването на восъчна кукла се смята за съмнително поведение, а тук, във Винтас… Достатъчно е само да кажа, че прецених, че е най-добре да бъда дискретен.
Произведенията ми не се получиха кой знае колко изтънчени. Лойта изобщо не е толкова удобна за работа колкото симпатичния восък, но дори и най-грубата кукла може да е нещо много унищожително. След като прибрах двете фигурки в пътната си торба, се почувствах много по-подготвен.
Тъкмо почиствах последните остатъци от лойта по ръцете си, когато Темпи се прибра след къпането си гол, както го е майка родила. Годините на сценично обучение ми помогнаха да запазя, макар и с усилие, спокойно изражение на лицето си.
След като простря мокрите си дрехи да съхнат на един близък клон, Темпи се приближи към мен без помен от смущение или свенливост.
Той протегна ръка, стиснал нещо между палеца и показалеца си.
— Какво е това? — Адемецът леко разтвори пръстите си, за да видя какво държи.
Погледнах по-отблизо, доволен, че има върху какво да съсредоточа вниманието си.
— Това е кърлеж.
От толкова близо нямаше как да не забележа отново белезите му — бледи линии, които пресичаха ръцете и гърдите му. От времето, прекарано в Медика, можех да разчитам белези, а широката, розова и набръчкана кожа на неговите не говореше за дълбока рана, която е прорязвала кожата, мазнините и мускулите под тях. Това бяха следи от плитки наранявания. Бяха десетки. Не можех да не се зачудя колко ли дълго е бил наемник, за да има толкова стари белези. Не изглеждаше на много повече от двайсетина години.
Темпи гледаше втренчено животинката между пръстите си, без да обръща внимание на начина, по който го оглеждах.
— Хапе. Мен. Хапе и остава. — Лицето му беше безизразно както обикновено, но в гласа му се долавяше нотка на отвращение.
Лявата му ръка помръдваше неспокойно.
— В Адемре няма ли кърлежи?
— Не. — Той се опита да смачка буболечката между пръстите си. — Не се чупи.
Показах му с жест как да я стисне между ноктите си, което той стори с известна наслада. Сетне захвърли кърлежа и се отправи спокойно към постелята си. Все така гол, извади всички свои дрехи и ги изтупа енергично.
Продължих да гледам встрани, като дълбоко в сърцето си знаех, че Дедан и Хеспе ще изберат точно този момент, за да се върнат от Кросон.
За щастие те не се появиха. След около четвърт час Темпи обу чифт сухи панталони, като преди това внимателно ги огледа.
Гол до кръста, той се доближи до мястото, където седях аз.
— Мразя кърлежите — обяви той.
Когато заговори, лявата му ръка направи рязък жест, сякаш махаше трохи от предницата на ризата си на височината на хълбока. Само дето не носеше риза и по голата му кожа нямаше нищо, което да трябва да изтупа. Осъзнах, че и преди беше правил същия жест.
Всъщност сега, когато се замислих за това, си дадох сметка, че го бях виждал да прави същото движение пет-шест пъти през последните няколко дни, но никога толкова яростно.
Осени ме внезапно подозрение.
— Темпи? Какво означава това? — Повторих жеста му с изтупването.
Той кимна.
— Това е това. — Той изкриви лицето си в пресилена гримаса на отвращение.
Мислите ми се върнаха към последния цикъл. Опитах се да си припомня колко пъти съм виждал Темпи да мърда неспокойно с ръка, докато разговаряме. Главата ми се замая при тази мисъл.