— Не мога да ти дам луната — рекъл мъжът. — Тя не ми принадлежи. Принадлежи на самата себе си.
— Само луната ще свърши работа — настояло момчето.
— Е, тогава не мога да ти помогна — тежко въздъхнал калайджията. — Дисагите ми и целият товар в тях са твои.
Джакс кимнал, без да се усмихне.
— Ето ти и тоягата ми — тя е доста хубава и здрава.
Детето я взело в ръка.
— Надявах се — колебливо казал търговецът, — че ще се съгласиш да ми оставиш шапката. Доста съм привързан към нея…
— Тя ми принадлежи по право — не се съгласил Джакс. — Ако си привързан към нея, не трябваше да я залагаш.
Калайджията се намръщил и му подал шапката си.
Темпи издаде нисък, гърлен звук и поклати глава. Хеспе се усмихна и кимна. Очевидно дори и адемците знаеха, че да се държиш грубо с калайджия, носи лош късмет.
И така, Джакс сложил шапката на главата си и събрал денковете на калайджията. Когато взел третия, който все още не бил отворен, той попитал:
— Какво има вътре?
— Нещо, с което да се задавиш дано — ядно отвърнал калайджията.
— Няма смисъл да се ядосваш за една шапка — рекло момчето. — Аз имам по-голяма нужда от нея. Има доста път да извървя, докато открия луната и я направя своя.
— Но ако не ми беше взел шапката, можеше да ти помогна да я хванеш — казал калайджията.
— Ще ти оставя счупената къща — успокоил го Джакс. — Това все пак е нещо. Макар че ще трябва сам да я поправиш.
Той сложил очилата на носа си и тръгнал по пътя към луната. Вървял цяла нощ и спрял едва когато тя се скрила зад планините.
И така, Джакс вървял ден след ден и не спирал да търси…
Дедан изсумтя.
— Това не ви ли звучи твърде познато? — промърмори той достатъчно силно, за да го чуят всички. — Чудя се дали и той е опикавал дърветата като нас?
Хеспе го изгледа ядосано и мускулите на челюстта й се стегнаха.
Изпуснах тиха въздишка.
— Свърши ли? — остро попита Хеспе и хвърли на Дедан продължителен, гневен поглед.
— Какво? — попита Дедан.
— Ще мълчиш, докато разказвам историята си — отвърна Хеспе.
— Но всички останали казаха какво мислят! — Дедан се изправи възмутено на крака. — Дори и немият им пригласяше. — Той махна с ръка към Темпи. — Защо само на мен се караш?
Хеспе кипна от възмущение.
— Защото се опитваше да се заяждаш по средата на разказа ми.
— Да кажеш истината, не означава да се заяждаш — промърмори Дедан. — Някой от нас все трябва да прояви малко здрав разум.
— Продължаваш да го правиш! — Хеспе вдигна ръце. — Не можеш ли да се въздържиш поне една вечер? Използваш всяка възможност да се оплакваш!
— Поне казвам каквото мисля, когато не съм съгласен с нещо — заяви Дедан. — А не си мълча като някой страхливец.
Очите на Хеспе проблеснаха и макар да знаех, че не трябва да го правя, реших да се намеся.
— Добре — прекъснах ги аз и погледнах Дедан. — Ако имаш по-подходяща идея как да намерим тези хора, нека да я чуем. Да разговаряме като възрастни хора.
Намесата ми изобщо не впечатли Дедан, а само го накара да се обърне срещу мен.
— Ти пък какво знаеш за възрастните? — заяде се той. — Омръзна ми някакво хлапе, което вероятно дори още няма косми по топките си, да ми говори снизходително.
— Сигурен съм, че ако маерът знаеше колко космати са твоите топки, щеше да сложи теб начело — отвърнах аз със спокойствие, което се надявах да го вбеси. — За съжаление, изглежда, че той е пропуснал този факт и е предпочел мен.
Дедан си пое дъх, но преди да успее да каже нещо, Темпи се намеси:
— Какво е топки?
Дедан изпусна всичкия въздух, който беше поел, и се обърна да погледне Темпи със смесица от раздразнение и веселост. Едрият наемник се изкикоти и направи недвусмислено движение с шепи между краката си.
— Нали се сещаш — топки — рече той без помен от смущение.
Зад гърба му Хеспе вдигна очи към небето и поклати глава.
— А — каза Темпи и кимна разбиращо. — Защо са му на маера космати топки?
Настъпи пауза, последвана от взрив от смях, който разтърси лагера ни и стопи насъбралото се напрежение, което заплашваше да прерасне в юмручен бой. Хеспе се смееше, останала без дъх, и се държеше за корема. Мартен бършеше сълзите от очите си. Дедан се смееше толкова силно, че не можеше да стои прав, и накрая се подпря с ръка на земята, за да не падне.