— Мисля, че кесията може да се справи с по една напитка за всеки — с усмивка отстъпих аз. — Не ми се вярва маерът да иска да направи от нас свещеници, вие какво ще кажете?
Думите ми предизвикаха гърления смях на Хеспе и на лицата на Мартен и Дедан също се появиха усмивки. Темпи ме изгледа със светлите си очи, размърда се и отново извърна поглед.
След няколко минути пазарлъци петимата получихме за един сребърен бит обикновени легла, скромна вечеря и по една напитка. След като приключих с пазарлъка, намерих маса в един по-тих ъгъл на стаята и пъхнах лютнята си под пейката, за да е на сигурно място. Седнах, отпуснах изморените си кости и се зачудих какво да направя, за да накарам Дедан да престане да се държи като наежено петле.
Такива мисли ми се въртяха в главата, когато тропнаха вечерята на масата пред мен. Вдигнах поглед и видях женско лице и доста разголени гърди, обрамчени от яркочервени къдрици. Кожата й беше бяла като сметана и тук-там осеяна с лунички. Устните й бяха опасно светлорозови, а очите й — опасно яркозелени.
— Благодаря — с известно закъснение казах аз.
— Няма защо, любов моя. — Очите й се усмихнаха игриво и тя отметна кичур коса от голото си рамо. — Май почти си заспал на стола.
— Така е. Денят и пътят бяха дълги.
— Това е доста жалко — отбеляза тя със закачливо съжаление, докато разтриваше врата си. — Щях да те накарам да ти се подкосят краката, ако бях сигурна, че след един час още ще се държиш на тях. — Тя се пресегна и леко докосна косата на тила ми. — Двамата с теб можем да предизвикаме пожар.
Замръзнах като подплашен елен. Не мога да кажа защо, освен че бях уморен от няколкото дни път. Вероятно причината беше и в това, че досега никоя жена не ми беше казвала подобни неща толкова открито. Може би…
Може би бях млад и печално неопитен. Нека оставим нещата дотук.
Отчаяно се опитвах да измисля какво да кажа, но докато възвърна способността си да говоря, тя вече се беше отдалечила на една крачка и ме гледаше изпитателно. Усетих как лицето ми пламна и това ме смути още повече. Без да се замислям, сведох поглед към вечерята, която жената ми бе донесла — картофена супа.
Тя тихо се засмя и любезно докосна рамото ми.
— Съжалявам, младежо. Стори ми се, че си малко по… — Тя не довърши изречението, сякаш премисляше думите, и след това започна отново: — Хареса ми младостта ти, но не знаех, че си толкова млад.
Макар че говореше меко, усетих насмешката в гласа й. От това лицето ми се изчерви още повече, чак до ушите. Накрая, когато осъзна, че каквото и да каже, само ще ме накара да се чувствам още по-неловко, тя махна ръката си от рамото ми.
— По-късно ще се върна да проверя дали имаш нужда от нещо.
Кимнах глупаво и я проследих как се отдалечава. Движенията й бяха приятни за окото, но вниманието ми се насочи към откъслечните смехове, които се чуха тук и там. Огледах се и видях развеселените лица на мъжете, които седяха на дългите маси около мен. Една от групите вдигна чашите си в мълчалив и подигравателен поздрав. Някакъв мъж се наведе, потупа ме утешително по рамото и каза:
— Не го приемай лично, момче, вече е отказала на всички нас.
Усещайки, че всички в стаята ме наблюдават, сведох поглед и започнах да си ям вечерята. Докато чупех парчета от хляба и ги топях в супата, разсъждавах върху собствената си глупост. Крадешком наблюдавах как дузина мъже задяват червенокосата сервитьорка и тя ги отрязва, докато разнася напитки от маса на маса и слуша търпеливо закачките им.
Бях успял да възвърна донякъде хладнокръвието си, когато Мартен се настани на стола до мен.
— Добре се справи с Дедан преди малко — започна той без предисловия.
— Така ли? — Настроението ми малко се подобри.
Мартен кимна мълчаливо, докато пронизващият му поглед обхождаше тълпата, изпълваща стаята.
— Повечето хора се опитват да се заяждат с него и да го накарат да изглежда глупав. Ако ти беше пробвал нещо подобно, щеше да ти го върне тъпкано.
— Той наистина се държеше глупаво — подчертах аз. — И като стана дума за това, аз действително се заяждах с него.
Той сви рамене.
— Но го направи умно, така че той ще продължава да те слуша. — Мартен отпи от чашата си, замълча и след това смени темата. — Хеспе предложи двамата да споделят една стая тази нощ — небрежно подхвърли той.