Дедан се приближи до масата ми и закри с тялото си Темпи точно когато цигуларят вдигна лъка си и засвири жига. Десетина човека се изправиха, нетърпеливи да започнат да танцуват.
— Какво? — попита ме Дедан, когато застана пред масата. — Да не би да ме извика, за да ми кажеш, че вече става късно? Че утрешният ден ще бъде уморителен и не е лошо да напъхам дребното си тяло в леглото? — Той се приведе над масата, за да ме погледне право в очите.
Усетих киселата миризма на дъха му. Беше от дрег — евтин, неприятен алкохол, който може да бъде използван за разпалване на огън.
— Как пък не, да не съм ти майка — засмях се презрително аз.
Всъщност мислех да кажа точно това и сега трябваше да побързам да измисля нещо друго, с което да отвлека вниманието му. Погледът ми попадна върху червенокосата жена, която ми бе сервирала вечерята, и аз се приведох напред на стола си.
— Чудех се дали можеш да ми кажеш нещо — започнах аз със заговорнически тон.
Намръщената му физиономия бе заменена от любопитство и аз сниших гласа си още малко.
— Бил си тук и преди, нали? — Той кимна и аз продължих: — Знаеш ли името на онова момиче? — Посочих с глава червенокосата.
Дедан хвърли уж потаен поглед през рамо, който със сигурност щеше да привлече вниманието на жената, ако тя не беше с гръб към нас.
— Русата, дето я опипва адемецът ли? — попита Дедан.
— Червенокосата.
Дедан сбърчи широкото си чело, присвил очи, за да фокусира далечния край на стаята.
— Лосин? — тихо попита той и се обърна към мен с все още присвити очи. — Малката Лоси?
Свих рамене и започнах да съжалявам за тактиката за отвличане на вниманието, която бях избрал.
Едрият мъж избухна в оглушителен смях и се отпусна с цялата си тежест върху пейката срещу мен.
— Лоси — изкикоти се той малко по-силно, отколкото беше по вкуса ми. — Квоте, погрешно те прецених. — Удари с длан по масата и отново се засмя, като почти щеше да падне назад от пейката. — Имаш добро око, момче, но нямаш никакъв шанс.
Тези думи жегнаха наранената ми гордост.
— Защо не? Тя не е ли, ами… — Не довърших и направих неопределен жест.
Дедан някак си успя да разбере какво имам предвид.
— Уличница? — невярващо попита той. — За бога, момче, не! Тук има две. — Той махна с ръка над главата си и заговори съвсем тихо. — Имай предвид, че не са точно уличници, а просто момичета, които нямат нищо против да изкарат нещо допълнително през нощта. — Направи пауза и примигна. — Пари. Да изкарат допълнителни пари и други допълнителни неща — засмя се сподавено той.
— Просто си мислех… — несигурно започнах аз.
— Аха, всеки мъж, който има очи и топки, си е помислил същото. — Дедан се наведе малко по-близо до мен. — Тя е малко похотливо създание. Задява се с мъжете, които й хванат окото, но не можеш да я вкараш в леглото си. В противен случай щеше да е богата като краля на Винтас. — Той погледна към нея. — Колко ли струва да дадеш за една нощ с нея? Аз бих дал…
Той присви очи към червенокосата и устните му замърдаха беззвучно, сякаш правеше някакви сложни сметки наум. Накрая сви рамене.
— Повече, отколкото притежавам. — Погледна ме и отново сви рамене. — И все пак по-добре не си мечтай за това. Спести си неприятностите. Ако искаш такива услуги, познавам една дама тук, която не изглежда толкова зле. Може да се съгласи да ти разведри вечерта. — Той се заоглежда из стаята.
— Не! — Сложих ръка върху неговата, за да го спра. — Просто бях любопитен, това е всичко. — Гласът ми звучеше неискрено и аз го знаех. — Благодаря, че ми каза как стоят нещата.
— Няма защо — отвърна той и предпазливо се изправи.
— О — рекох аз, сякаш внезапно ми бе хрумнало нещо, — би ли ми направил една услуга? — Дедан кимна и аз му махнах да се приближи. — Безпокоя се, че Хеспе накрая може да се разприказва за работата, която трябва да свършим за маера. Ако бандитите чуят, че ги преследваме, задачата ни ще стане десеторно по-трудна. — На лицето му се мярна гузно изражение и аз продължих: — Почти съм сигурен, че тя няма да спомене за това, но нали знаеш колко са приказливи жените.
— Разбирам — бързо отговори той и се изправи. — Ще говоря с нея. По-добре да сме внимателни.