Майлс изоставя писането на съобщения и ме поглежда в очакване на нещо много по-интересно и обещаващо.
— Той ми е шеф — започвам да клатя глава. — И не е някаква тайна, просто не ми се удаде възможност да ви кажа, това е всичко.
— Да, бе! Сигурно защото разговорите ни по време на обяда са толкова интересни и важни, че просто не можеш да ги прекъснеш за нещо толкова тривиално. Моля ти се! — Хевън повдига вежди. — Толкова, ама толкова не вървиш с това обяснение!
— Ей, ало! Няма да е зле да предоставите някакво описание вече! — Майлс се навежда напред с нетърпеливо изражение и очи, които подканят ту мен, ту Хевън.
Аз само свивам рамене. Хевън обаче се усмихва, оставя кексчето си и изтръсква трохите от скута си:
— Представи си бронзова кожа, невероятно тяло, уникални морскозелени очи, златисти кичури — после умножаваш с коефициент „десет пъти по-готин“ и може би ще добиеш бегла представа за този най-сексапилен сърфист от клана на Секси Сърфистите.
— Сериозно ли говориш? — хлъцва Майлс и ме зяпва. — Ама наистина сериозно?!
Въздъхвам и започвам да късам сандвича си на парченца, а Хевън му отговаря доволно:
— Можеш да ми вярваш — няма думи, с които да опиша колко секси е точно. Единствените, с които бих могла да го сравня, са Деймън и Роман, но пък те самите са съвсем отделна категория, така че в действителност не се броят. Впрочем на колко години е? — поглежда ме тя. — Изглежда прекалено млад, за да бъде, чийто й да е началник.
— На деветнайсет — свивам рамене.
Не искам да говоря за работата, за Джуд или за каквото и да било в тази връзка. Именно за това ме предупреждаваше Деймън. За нещата, които трябва да избягвам, ако не искам да загазя.
— Впрочем като говорим за готини момчета, как е Джош? — правя опит да сменя темата.
Скокът е малко неочакван, но се надявам да проработи. Наблюдавам аурата й, която започва колебливо да трепти и да проблясва, докато тя самата се преструва, че е изключително ангажирана с кексчето си.
— Всичко приключи в момента, в който се опита да ми пробута онова котенце. Трябваше да го видите как се хилеше — все едно ми поднася подаръка на века! — тя прави отвратена физиономия и разчупва кексчето наполовина. — Ама, сериозно! Колко глупав трябва да си, за да направиш нещо толкова неадекватно?!
— Той просто се опитваше да бъде мил… — казва Майлс, но Хевън го пресича веднага.
— Моля те! — намръщва се тя. — Ако наистина разбираше през какво преминавам, никога не би опитал да ми натрапва заместител на Чарм. Някакво очарователно котенце, чиято единствена участ е да умре, след като съм се привързала към него изключително силно — така че, разбира се, да изпитам възможно най-силна болка и страдание.
Майлс повдига вежди, а аз опитвам да я успокоя:
— Не е задължително да става така…
Тя обаче не позволява и на мен да я залъгвам:
— Така ли? Хубаво — назови едно нещо… поне едно живо същество, което не умира, не те изоставя — или и двете наведнъж? Последния път, когато ти зададох този въпрос, започна да заекваш. Ти също, Майлс — какво си седнал да ми правиш физиономии и да се хилиш — давай, кажи си тежката дума! Да чуя едно нещо, което не…
Майлс започва да клати глава и вдига ръце в знак, че се предава. Той не обича такива сблъсъци, още по-малко пък с Хевън, и без никакво съжаление се оттегля от играта, още преди да е започнала. Хевън се усмихва, доволна от двойния ни провал, и заявява:
— Аз просто го изпреварих. Така или иначе щеше да приключи в някакъв момент.
— Е — свива рамене Майлс в заключение, преди да се върне към писането на съобщения, — аз го харесвах, ако това има някакво значение. Мислех, че си подхождате.
— Ами тогава излизай ти с него! — Хевън се ухилва и мята по него парченце от кексчето.
— А, не, благодаря. Прекалено е кльощав и сладък — усмихва се и той. — Виж, шефът на Евър е друга работа…
Поглеждам към Майлс, проверявам аурата му и разбирам, че се шегува… почти.
— Казва се Джуд — въздишам с примирение. Разговорът е направил пълен кръг и се е върнал в начална позиция. — И, поне доколкото мога да преценя, си пада единствено по момичета, които не го харесват. Свободни сте, разбира се, да се пробвате.
Затварям кутията си за обяд, в която все още има неначената ябълка, пакет чипс и накъсан на дребно сандвич.