Трийсет и девета глава
На следващия ден отивам на работа, все едно нищо не се е случило. Твърдо съм решила да загърбя онази странна прегръдка на плажа и неловката ситуация, в която ме постави. Да не говорим за споделеното минало, което Джуд не помни и в което никога не сме стигали до нещо по-сериозно. За последното си има причина, при това много добра.
Причина, която се казва Деймън.
И независимо че много бързах — са ме изпреварили. Майлс и Хевън вече са там, облегнати на щанда. И двамата флиртуват с Джуд.
— Какво правите тук? — питам ги, като се опитвам да не се паникьосвам.
Определено имам поводи за притеснение, както веднага разбирам, докато местя поглед между триумфиращата Хевън, блесналите очи на Майлс и шашнатия, макар и развеселен Джуд.
— Издаваме всичките ти тайни, преувеличаваме недостатъците ти и, о, да! Каним Джуд на прощалното ми празненство… нали се сещаш, в случай че ти забравиш да го сториш — разсмива се Майлс, истински въодушевен.
Поглеждам към Джуд с пламнали бузи и започвам да се чудя какво да кажа. Все още го гледам, когато се намесва и Хевън:
— И какъв късмет само — оказа се, че тогава е свободен!
Заобикалям щанда и се преструвам, че няма проблем. Сякаш изобщо не ме интересува, че момчето, с което съм се сближавала неведнъж през последните няколко века — същото, с което вечната ми половинка смята, че имам недовършена работа — ще се забавлява с мен и приятелите ми в гостната ни, при това само след няколко дни.
В този миг Хевън взема една от листовките на Джуд, рекламиращи курса за развитие на екстрасенските способности, и я размахва пред лицето ми:
— И защо не си ми споменала за това? — намръщва се срещу мен. — Точно по такива неща си падам, а ти чудесно го знаеш!
След което с ослепителна усмивка се обръща към Джуд.
— Съжалявам, но не е вярно — свивам рамене, пускам чантата си на пода под щанда и се настанявам на столчето до Джуд.
Категорично няма да се съобразявам с нещо, което изобщо не е така. Колко ли време ще ми трябва, за да ги накарам да си тръгнат?
— Да, ама е така. От известно време насам се интересувам и от такива работи. — Повдига едната си вежда, сякаш ме предизвиква да отрека отново, но аз отказвам да се хвана на този евтин трик. — За щастие Джуд може би ще успее да ме вмъкне.
Стрелвам го с поглед. Той веднага схваща, че съм против, но само свива рамене и тръгва към задната стаичка. След минута се връща с дъската за сърф под мишница, махва ни за „Довиждане“ и изчезва през вратата.
— Не мога да повярвам, че си го пазила в тайна! — възкликва Майлс, веднага щом Джуд се отдалечава достатъчно, за да не може да го чуе. — Това е ужасно и отвратително егоистично! Особено като се има предвид, че вече си имаш един красавец!
— А аз не мога да повярвам, че си държала това в тайна! — присъединява се и Хевън, която все още стиска листовката. — Имаш късмет, че се съгласи да ме запише!
— Аз ли имам късмет?! — тръсвам глава.
Определено нямам нужда Хевън неочаквано да развие скритите си ясновидски способности — каквито определено проявява в изобилие, поне що се отнася до мен и Деймън.
— Освен това курсът вече започна. Именно затова ти е казал, че ще опита да те вмъкне, вместо да ти обещае.
А аз със сигурност ще направя всичко възможно да превърна това „ще опитам“ в „не мога“ — но това, естествено, й го спестявам.
— Ами какво ще стане с работата ти? Няма ли да попречи на графика ти там?
Тя обаче поклаща глава. Това, че се противопоставям на идеята, явно само засилва решимостта й:
— Нее, те нямат нищо против да си определям сама смените и работното време. Определено няма да ми създадат проблеми.
— Те ли?
Хвърлям й кратък и остър поглед, след което грабвам книгата за записвания и започвам да я прелиствам безцелно в напразен опит да изглеждам безразлична. Истината е, че моментално съм настръхнала — думите й са ме поставили в състояние на пълна бойна тревога.
— Силите, които просто съществуват — отвръща ми тя през смях. — За Бога, Евър, какво ти става?! Шефовете ми, разбира се!
— Роман един от тях ли е? — питам аз и я стрелвам с очи, след което бързам да сведа поглед към книгата.
— Ъ-ъъ, я пак? Та той е още в гимназията, ако си забравила! Как може да ми е шеф?