Двамата с Майлс си разменят особени погледи, които не ми се иска да разчитам.
— Отбих се вчера. — Изучавам внимателно аурата и енергията й, като се въздържам единствено от това да надникна в мислите й. — Роман ми каза, че в момента те няма.
— Знам, предаде ми. Явно сме се разминали за малко — тя свива рамене. — Слушай, може и да си мислиш, че си сменила темата, но аз не съм съгласна. И така — обясни ми какво става с този курс? — и забива лакирания си в лилаво нокът в брошурата. — Защо не искаш да го посещавам? Заради Джуд ли?
— Не! — поглеждам първо към единия, после и към другия.
Отговорих прекалено бързо, прекалено силно — никой от двамата не ми вярва. Всъщност само засилих съмненията им.
— Все още съм с Деймън — добавям, макар че това не е точно така.
Как обаче да им призная истината, след като я крия дори от себе си?
— Това, че не идва на училище, не значи…
Млъквам и тръсвам глава. Най-добре е веднага да спра.
— Имай предвид обаче, че и Онър се записа. Просто предположих, че няма да ти е приятно да посещаваш един и същи курс с нея — и приковавам поглед в очите на Хевън с надеждата, че ще обърне внимание поне на това.
— Наистина ли? — хлъцват едновременно с Майлс и два чифта кафяви очи ме зяпват изненадано и ужасено.
— Ами Стейша? А Крейг? — пита Хевън нервно.
Готова е веднага да зареже цялата идея, ако целият отбор на гаднярите се е захванал да развива екстрасенските си способности.
Много ми се иска да излъжа, но съм принудена да поклатя глава и да отвърна:
— Не, само тя. Странно, а?
Аурата на Хевън започва да проблясва и трепти, докато преценява всички „за“ и „против“ на възможността да развие психическите си способности — но заедно със злобарка като Онър. Междувременно оглежда магазина с подновен интерес и пита:
— Ти всъщност какво правиш тук? Бъдещето ли предсказваш или какво?
— Аз ли?! Не, разбира се! — стисвам устни и се пресягам за кутията с касовите бележки, които започвам да прехвърлям забързано.
Единствената причина за тези действия е да се направя на заета и да избягам от проницателния й поглед.
— Коя е тогава тая Авалон? Добра ли е?
Замръзвам, останала без думи. Очите ми безпомощно се стрелкат ту към единия, ту към другия.
— Ехоо! Земята вика Евър! Говоря за знака точно зад гърба ти — онзи, на който пише „Авалон ще ви предскаже бъдещето. Запазете си час при нея сега!“ — тя клати глава разочаровано и добавя, като се шегува само донякъде. — Ама ти наистина разчиташ само на външния си вид!
— Запиши ме! — намесва се и Майлс. — Би било чудесно Авалон да ми предскаже бъдещето. Дали може да разбере къде ходят готините типове във Флоренция? — и се разсмива.
— О, да — и мен! — кима енергично Хевън. — Винаги съм искала да ми гледат, а точно сега би ми било особено полезно да знам бъдещето си. Тя тук ли е в момента? — отново започва да върти глава на всички посоки.
Преглъщам с усилие. Трябваше да го предвидя. Именно за това ме предупреждаваше Деймън.
— Ей, ехоо! — Хевън размахва ръка току пред лицето ми и с Майлс отново си разменят озадачени погледи.
— Искаме да си запазим час да ни предскажат бъдещето, ако обичаш. Доколкото схванах, ти работиш тук и това би трябвало да ти влиза в служебните задължения — нали?
Пресягам се и измъквам книгата за записвания изпод щанда. После започвам да прелиствам страниците — но толкова бързо, че датите и имената се сливат пред очите ми в мъгла от размазани черни букви на бял фон. После рязко я затварям и я бутвам на мястото й с думите:
— Всички часове са заети.
— Дообре! — Хевън присвива очи и ме взема на мушка. — А утре?
Поклащам глава.
— А вдругиден?
— Пак е заета.
— Другата седмица?
— Същото, съжалявам.
— Догодина по това време?!
Свивам рамене.
— Какъв ти е проблемът? — поглежда ме остро тя.
Спирам за миг — колкото да забележа начина, по който са се вторачили в мен и двамата. Явно са убедени, че или крия нещо, или напълно съм откачила — а може би и двете едновременно. Със сигурност трябва да направя нещо по въпроса, затова обяснявам:
— Просто не смятам, че е добре да си давате парите за глупости. Тя изобщо не е добра. Доста хора вече се оплакаха.