Майлс тръсва глава и отсича:
— Защо не започна с това?!
Хевън обаче все едно не е чула нищо. С прикован в мен поглед тя кима съвсем бавно:
— Е, това надали е единственото място, където могат да ти предскажат бъдещето. И поради някаква причина — поради някаква странна, неизвестна и необяснима причина — в момента съм още по-твърдо решена да опитам.
После премята чантата си през рамо, стисва ръката на Майлс и го повлича след себе си към изхода.
— Не знам какво става с теб, Евър, но се държиш адски странно. По-странно дори и от нормалното ти поведение. — На вратата спира и ми хвърля поглед, за чието значение нямам желание дори да помисля. — Наистина, ако се интересуваш от Джуд, просто си кажи! Макар че не би било зле първо да съобщиш на Деймън. Той заслужава поне това уважение, не си ли съгласна?
— Не се интересувам от Джуд, не разбрахте ли?
Опитвам се поне външно да запазя спокойствие и да изглеждам равнодушна, но се провалям с гръм и трясък. Не че има значение — те така или иначе вече са решили за себе си. Всички са убедени, че харесвам Джуд. Абсолютно всички — с изключение на мен самата.
— Освен това няма нищо особено. Просто ме чакат изпитите, плановете за купона на Майлс и… абе, обичайните неща… — гласът ми затихва и млъквам — няма смисъл.
Както вече казах, никой от тях не ми вярва. Впрочем, аз самата не си вярвам.
— Къде тогава е Деймън? Защо вече не го виждаме край теб? — пита Хевън, а Майлс стои до нея и кима в съгласие.
Дава ми няколко секунди да отговоря, но когато не го правя, просто продължава:
— Нали знаеш, че приятелството трябва да е двупосочно. Давай — за да ти дават. Основава се на доверието. Но поради някаква безумна причина ти смяташ, че трябва винаги да се държиш идеално. Като че ли нищо никога не се обърква в перфектния ти, чудесно подреден живот. Все едно нищо никога не те разстройва, притеснява или депресира. Обещавам ти, че и Майлс, и аз ще те обичаме, дори да си позволиш някой миг на слабост и несъвършенство. Всъщност дори да не е само момент, дори и да е цял ден, ние с Майлс пак ще седим до теб на обяд и ще ти пишем съобщения в час. Защото, Евър, ние така или иначе изобщо не се връзваме на позата ти. Въобще не вярваме, че всичко е идеално… но не сме те изоставили, нали?
Поемам си дълбоко въздух и кимам. Гърлото ми е толкова свито и така пари, че не мога да кажа и дума.
Зная, че и двамата чакат — застанали до вратата, готови да се върнат, стига само да поискам. Стига да намеря смелост да се разкрия пред тях, да покажа, че им имам достатъчно доверие. Да споделя и да стоваря тази тежест от себе си — поне веднъж, за разнообразие.
Само че не мога. Само Господ знае как биха реагирали, а аз вече си имам достатъчно проблеми за разрешаване.
Така че само се усмихвам и обещавам да си наваксаме по-късно. Опитвам се да не трепна, когато ми хвърлят сърдито разочаровани погледи на изпроводяк. А после вратата хлопва зад тях.
Четирийсета глава
Седя в задната стаичка, приведена над книгата, когато Джуд се връща. Учуден е, че съм още тук.
— Видях колата ти на паркинга отзад и реших да се уверя, че си добре.
Спира за миг на прага, за да ме огледа подробно, с присвити очи, след което идва и се отпуска на стола от другата страна на бюрото. Продължава да ме изучава и след като е седнал.
Вдигам замъглен поглед от книгата и го насочвам към часовника на стената. Очите ми се разширяват, като виждам колко късно е станало.
— Май се поувлякох — казвам смутено. — Има прекалено много за четене. При това по-голямата част е безполезна.
Затварям томчето и го бутвам встрани.
— Не е нужно да висиш тук цяла нощ, нали знаеш. Можеш да си я вземеш вкъщи, ако искаш.
Мисля си за дома и съобщението, което Сабин ми прати преди няколко часа — че ще приготви вечеря, защото е поканила Миноз у нас. Точно в този момент „вкъщи“ е последното място, където искам да бъда.
— Не, благодаря — поклащам глава. — Приключих.
Когато произнасям думите, осъзнавам, че са напълно верни — и то не само за четенето и за тази вечер. Макар да бе толкова обещаваща в началото, единственото, което прочетох дотук, бяха заклинания за определяне на нечие местоположение, магии за любов, както и едно доста съмнително заклинание за премахване на брадавици. Не открих обаче и думичка за това как да противодействам на променената от кръвта ми противоотрова, нито пък как да накарам даден човек да ми разкрие единственото, което наистина искам да знам.