Стисвам устни и срещам решително погледа му. За пръв път от дни имам надежда. Въпрос на време е противоотровата да попадне в ръцете ми — трябва само да разбера как да я взема от него.
— О, само се виж! — и се ухилва. — Явно напълно си забравила за неминуемата ни съдба…
Повдига ръката си и аз се опитвам да се измъкна, но той бързо я връща на мястото й и се оказвам в капан.
— Дишай дълбоко! — гука в ухото ми той. Пръстите му се спускат по рамото ми и оставят ледена диря по кожата ми. — Не се паникьосвай. Нямаш причини да откачаш. Сигурен съм, че можем да стигнем до някакво взаимноизгодно споразумение. Все ще измислим нещо!
Присвивам очи, отвратена от предложената от него цена. Тонът ми е бавен, думите — решителни:
— Нищо, което кажеш или направиш, няма да ме убеди да спя с теб!
Естествено, произнасям ги точно в момента, в който господин Миноз отваря вратата. Целият клас ги чува.
— Брей! — Роман се ухилва и шеговито вдига ръце, сякаш казва „Предавам се!“.
После влиза заднишком в стаята.
— Кой изобщо е споменавал за мачкане на чаршафи, момиче? — отмята глава назад и се разсмива, а зловещата му татуировка на Уроборос (змията, захапала опашката си) ту се появява, ту изчезва. — Не искам да те разочаровам, миличка, но ако реша да си прекарам добре с някого, в никой случай няма да се занимавам с девственица!
Втурвам се като хала към чина си с пламнали бузи и прикован в пода поглед. Боже, колко съм тъпа! През следващите четирийсет минути съучениците ми периодично избухват в луд смях, когато Роман отправя в моята посока отвратителни звуци, имитиращи мокра, лепкава целувка. Всеки път се присвивам и ми се иска да мога да потъна в земята. Миноз неуспешно се опитва да въдвори ред. В момента, в който чувам звънеца, се впускам към вратата. Отчаяно искам да се добера до Деймън преди Роман. Убедена съм, че ако успее, Роман ще го предизвика. А не можем да си позволим Деймън да избухне. Не и сега, когато се убедих, че Роман притежава ключа за разрешаване на проблема ни. Точно преди да натисна дръжката обаче, чувам:
— Евър? Имаш ли една минутка, моля?
Спирам. Съучениците ми се струпват зад гърба ми. Нетърпеливи са да излязат в коридора, където да продължат да злословят по мой адрес под водачеството на Роман. Подигравателният му смях ме преследва, докато се връщам да разбера какво точно иска Миноз.
— Направих го! — Той се усмихва.
Застинал е неподвижно, гласът му е напрегнат, настойчив. Аз се размърдвам на място с неудобство и местя чантата си на другото рамо. Иска ми се да бях отделила време да се науча да виждам на разстояние — така бих могла да наглеждам масите за обяд, за да съм сигурна, че Деймън се придържа към плана.
— Заговорих я, точно както ми каза — Той кима, сякаш за потвърждение.
Намръщвам се и отново се съсредоточавам в думите му. Стомахът ми започва да протестира, когато схващам смисъла на казаното.
— Жената от „Старбъкс“, Сабин. Видях я за кратко тази сутрин и даже поговорихме малко, и… — Той свива рамене, а погледът му се отправя нанякъде. Очевидно все още е под силното въздействие на случката.
Аз съм застанала пред него и въздухът не ми стига. Знам, че трябва да го спра, преди събитията да са излезли извън контрол.
— Ти се оказа права. Тя наистина е много мила. Всъщност — вероятно не би трябвало да ти казвам, но какво пък! — този петък ще вечеряме заедно.
Кимам, вцепенена и шокирана. Думите изникват пред мен, когато надничам в главата му и се опитвам да разчета енергията му: Сабин е застанала на опашката и си мисли за своите си неща. Миноз се приближава и й казва нещо, с което я кара да се обърне и да го дари с усмивка, която… Та тя флиртува най-безсрамно с него!
Макар, разбира се, да няма причина за срам. Поне не от страна на Сабин, а впрочем — и на Миноз. Не, срамът е изцяло мой. Тези двамата са щастливи.
Това просто не трябва да се случи! Има твърде много причини тази вечеря да не се състои. Едната от тях е, че Сабин е не само моя леля, но и мой настойник, грижи се за мен и е единственият ми жив роднина в целия свят! Дори по-важен е фактът, че заради жалката си сълзлива сантименталност в момент на слабост се изпуснах пред Миноз и сега той знае, че съм ясновидка. Сабин обаче няма представа. Вложих прекалено много усилия да опазя тайната си от нея, за да позволя да й я разкрие влюбеният ми учител по история.