После оглежда с присвити очи тениската, късите ми спортни панталони и чехлите.
— Забравих нещо — обяснявам забързано. — Ще отнеме само секунда, така че… тръгвай, не се безпокой. Аз ще заключа… няма проблем.
Той накланя глава на една страна и ме поглежда. Ясно му е, че става нещо — но все пак отваря вратата и ми махва да влизам. После тръгва по петите ми и наблюдава, застанал на прага на задната стаичка, как отварям чекмеджето и повдигам капака на двойното дъно. Обажда се, точно преди да извадя книгата оттам:
— Няма да повярваш кой се отби днес.
Хвърлям му кратък, озадачен поглед, след което отварям чантата си и пъхам книгата вътре. Той продължава:
— Ава.
Замръзвам и вдигам очи към неговите:
— Разкажи ми.
Той само кима с глава.
Преглъщам с усилие. Стомахът ми бясно подскача като топче за пинг-понг — имам чувството, че се е разходил няколко пъти между петите и гърлото ми, когато най-после успявам да си възвърна гласа:
— Какво искаше?
— Работата си, предполагам — свива той рамене. — Мисля, че свободната практика не й е допаднала и иска отново нещо по-стабилно и сигурно. Изглеждаше силно изненадана, когато й съобщих, че съм те наел на нейно място.
— Казал си й?! За мен!
Той започва неловко да пристъпва от крак на крак и ме поглежда несигурно:
— Ъ-ъъ, ами… да… Реших, че след като сте приятелки и така нататък…
— А тя какво направи? Кога й каза? Какво точно отвърна?!
— Сърцето ми се блъска в гърдите, сякаш всеки момент ще изскочи, а очите ми не се откъсват от неговите.
— Нищо особено. Макар че доста се изненада.
— От какво се изненада — че съм тук или че си ме наел? Кое я изненада повече?
Той само седи срещу мен и примигва неразбиращо, а такъв отговор определено не ми върши работа.
— Спомена ли нещо за Деймън… или за мен, или за Роман? Каза ли нещо друго изобщо? Каквото и да било? Трябва да ми разкажеш всичко… без да пропускаш дори запетая!
Той излиза заднишком в коридора, като на шега вдига ръце, сякаш се предава:
— Наистина, това беше всичко! Веднага след това си тръгна — така че няма какво друго да ти кажа. Хайде, да тръгваме. Не искаш да закъснееш за собственото си парти, нали?
Четирийсет и трета глава
Макар че Джуд предложи да кара след мен до дома ми и да помогне с приготовленията, не исках да разбира, че съм взела книгата за близначките. Затова измислих някакво глупаво извинение — че ми трябват пластмасови чаши — и го помолих да мине през магазина и да купи, най-добре червени, бели и зелени. След това наруших всички ограничения на скоростта, за да стигна вкъщи преди него и да предам доставката.
— Първо — няколко основни правила — заявявам, вдигнала високо книгата над главата си, като се правя, че не забелязвам двата чифта ръце, които се протягат към нея. — Не мога да ви я дам просто така, защото не ми принадлежи. И не можете да си я вземете вкъщи, защото Деймън ще откачи. Следователно единственият начин да я изучавате е тук, под мой надзор.
Те се споглеждат. Очевидно това условие изобщо не им харесва — но трябва да се примирят, защото нямат друга възможност.
— Ти прочете ли я? — поглежда ме Роми.
Свивам рамене:
— Опитах с интуитивно разчитане, но не постигнах кой знае какво. Прилича по-скоро на дневник, отколкото на магическа книга.
Райни прави физиономия и се протяга отново към томчето, а сестра й обяснява:
— Трябва да се вгледаш по-добре и да четеш между редовете.
Хвърлям им неразбиращ поглед.
— Едва си докоснала повърхността и си се плъзнала по нея. Тук е използван не само тиванският шифър, самите думи са вид код.
— Код в кода — намесва се и Райни в обясненията. — При това защитен с магия. Джуд не ти ли каза?
Замръзвам. Не, не помня да ми е казвал подобно нещо… или?
— Ела, ние ще ти покажем — заявява Роми, а близначката й грабва книгата и трите тръгваме нагоре по стълбите. — Ще ти преподадем един урок.
Малко по-късно близначките се връщат във всекидневната и отново се надвесват над книгата. Аз самата отивам до вградения си, приличащ на малка стая, гардероб, протягам се и свалям една кутия от най-горната лавица. От нея вадя различните кристали и свещи, масла и билки — всичко, останало от направата на еликсирите, които приготвих преди синята луна. Останалите неща в списъка просто ги проявявам — всъщност ми липсват само тамян от сандалово дърво и атаме — двуостра кама за магически ритуали с инкрустирана със скъпоценни камъни дръжка, която доста прилича на материализираната от Деймън преди време.