Припомням си думите на Деймън, които сега звучат като предупреждение — за това как някои хора затъват твърде дълбоко в магьосничеството и тръгват по мрачната пътека… обръщат се за помощ към злите сили.
Вторачвам се в тях, изпаднала в паника. Не съм в състояние да произнеса дори думичка. Райни клати гневно глава, а сестра й само ме поглежда и тихо казва:
— Единственото, което можеш да направиш сега, е да пречистиш себе си и използваните инструменти, да изгориш атамето… и да се надяваш на най-доброто. Чак тогава — и то, ако имаш късмет — ще те пуснем да излезеш от кръга. Първо трябва да се уверим обаче, че призованите зли сили и негативни енергии няма да се измъкнат заедно с теб.
— Ако имам късмет ли?! — стрелвам ги с очи, а стомахът ми се смъква в петите.
Ама тя сериозно ли говори?!
Нима положението наистина е толкова зле?
Сигурна съм, че отчаянието ясно се чете в погледа ми, защото Роми казва:
— Точно така. И недей да го насилваш. Нямаш представа какво си направила… нито какви ще са последствията.
Четирийсет и четвърта глава
Майлс и Холт пристигат заедно. Само един поглед към украсата е достатъчен на Майлс да изпадне в луд възторг:
— Вече няма никакъв смисъл да ходя до Флоренция! Та ти си я пренесла тук! — и ме привлича към себе си.
Веднага обаче ме пуска и се отдръпва с думите:
— Ох, извинявай! Забравих, че мразиш да те докосват.
Но аз само поклащам глава и го прегръщам отново. Чувствам се много добре, независимо от мрачните физиономии на Роми и Райни, които са застанали до мен. Те са живо олицетворение на песимизма — повдигнати вежди, скръстени на гърдите ръце, свити устни. По същия начин се държаха, докато извърших бърз, но задълбочен ритуал за заземяване и защита: представих си силни лъчи от ярка бяла светлина, които нахлуха в тялото ми и го прочистиха цялото. Това бе опит да намаля поне част от щетите, които близначките смятат, че съм нанесла.
Обаче истината е, че не виждам смисъла. След първоначалния изблик на енергия, който последва веднага щом завърших заклинанието за обвързване, всичко се върна към нормалното. Дори ритуала го изпълних само защото те изглеждаха толкова ужасени, че почти убедиха и мен. А и единственият начин да ги накарам да млъкнат бе да изпълнявам указанията им, поне за момента. Сега обаче си мисля, че всичко бе просто едно голямо недоразумение. Те реагираха твърде остро, направо преиграха.
В крайна сметка аз съм безсмъртна. Надарена съм със сили, толкова големи, че те дори не могат да си ги представят. Наистина за тях най-вероятно би било опасно да провеждат магически ритуали по време на тъмната луна. За мен обаче надали има значение кога съм го направила.
Едва съм занесла напитките на Майлс и Холт, когато чувам входния звънец. А после още веднъж и още веднъж… Преди да се усетя, къщата се е напълнила с участници и сценични работници от представлението „Лак за коса“. Доколкото мога да преценя, дошли са абсолютно всички, ако не и малко отгоре.
— Хм, явно срещата на Хевън не е била с него, освен ако не са се разбрали да дойдат поотделно. Ти как мислиш? — пита Майлс и махва с ръка към Джуд, който тъкмо влиза в стаята.
После се разсмива с онзи свой добродушен и заразителен смях, налива си безалкохолен коктейл и се отдалечава заедно с Холт. А ние с Джуд оставаме сами.
— Много приятен начин на изпращане — отбелязва Джуд, след като е огледал обстановката. — И на мен ми се прииска да замина нанякъде.
Усмихвам се разсеяно на думите му и се чудя дали забелязва нещо различно у мен, някаква промяна в енергията ми, ново усещане за сила…
Той обаче само се усмихва и продължава:
— Париж. — Отпива и кимва с глава. — Винаги съм искал да отида в Париж. А също в Лондон и Амстердам. Всъщност — повдига рамене, — май която и да е от великите европейски столици би свършила работа.
Хлопвам челюсти и рязко преглъщам. Едва успявам да не се задавя. Чудя се дали не е разбрал по някакъв начин… дали споменът не е заровен някъде в подсъзнанието му и дали не се опитва да изплува на повърхността. Защо иначе би изредил именно важните места от общото ни минало?
Той ме поглежда. Невероятните му наситенозелени очи се спират за толкова дълго в моите, че накрая съм принудена да изтърся първото, което ми идва наум:
— Ха-ха… А аз да взема да те заклеймя като търсач на силни усещания и последовател на екотуризма! Нали се сещаш — Коста Рика, Хавай, Галапагоските острови и прочее дестинации, където ходят любителите на природата и големите вълни…