Наясно съм, че смехът, в който избухвам накрая, изобщо не прикрива нервността ми. Каня се да продължа да дрънкам глупости, но нещо зад гърба ми приковава вниманието му и той ми спестява мъчението:
— Идват нови попълнения.
Обръщам се и съзирам Хевън, която прилича на джудже между високата гъвкава красавица от магазина, където работи — и… Роман. А зад тях пристъпва безсмъртният, когото срещнах днес в училище. Хевън неволно е поканила в дома ми трима великолепни, но зли безсмъртни, които нямат не само аура, но и душа.
Преглъщам с усилие и впивам присвитите си очи в Роман, а пръстите ми се стрелват към гърлото. Търсят амулета, който сама избрах да не слагам. Разбира се, веднага си напомням, че вече нямам нужда от него. Вече аз командвам парада. Аз го повиках тук.
— Предположих, че ще имаш достатъчно място и храна за още трима — усмихва се Хевън.
Оглеждам я — боядисала е косата си в тъмнокафяво, почти черно; покрай скулата й се извива един-единствен платиненорус кичур. Сменила е обичайния си външен вид в стил „емо“ с друг, който е дори по-предизвикателен… и същевременно ретро. Нещо като постапокалиптично ретро, ако такова понятие въобще съществува. Един поглед към мургавата красавица до нея — щръкнала, оформена с гел коса, множество обици, фина рокля от черна дантела с корсет, комбинирана с черни кожени ботуши — и разбирам от кого се е вдъхновила за поредната си пълна промяна.
— Казвам се Миса — с усмивка се представя момичето.
В гласа й звучи някакъв съвсем слаб акцент, чийто произход не различавам. Ръката й се протяга към моята и се подготвям за ледената тръпка, познатото нахлуване на студената струя по вените ми, които наистина не закъсняват. Подозренията ми се потвърждават, макар да не успявам да разбера дали е една от сираците, или е била превърната наскоро.
— И, разбира се, познаваш Роман — Хевън се усмихва дори по-широко.
А после вдига ръката си, за да видя, че е преплела пръсти с неговите.
Аз обаче отказвам да реагирам. Не се издавам, не показвам нищо. Само кимвам, като че ли това въобще не ме притеснява.
Защото наистина не ме притеснява.
Вече е само въпрос на време Роман да ми предаде лекарството и да започне да се подчинява на нарежданията ми. Това е единствената причина, поради която е тук.
— А, да — това пък е Рейф. — Тя посочва с палец зад гърба си, където е застанал великолепният зъл безсмъртен, когото не познавам.
Това е същата групичка от безсмъртни, за която говореха близначките. Няма го само Марко — онзи с ягуара. И макар че нямам никаква представа нито какво са замислили, нито какво целят, щом са с Роман, определено не е нещо добро. Разбирам тревогата на Роми и Райни.
Хевън тръгва към всекидневната. Няма търпение да запознае приятелите си с Миса и Рейф. Роман я следва мързеливо, като изостава за миг — колкото да ми се ухили подигравателно:
— Почти бях забравил колко добре изглеждаш, когато положиш малко усилия — очите му се плъзгат по тюркоазносинята ми рокля, като се задържат доста по-дълго от необходимото върху дълбокото ми деколте.
Там, където върху голата ми кожа трябваше да лежи амулетът.
— Предполагам, че причината е той — кима уверено и маха с ръка към Джуд, — защото знаем, че не си го направила заради мен, а и Деймън нещо се губи напоследък, нали така? Какво стана, Евър? Да не би да си се отказала от целта си?
Преглъщам и успокоявам дишането си, макар и с усилие. После с твърд поглед го измервам от глава до пети: изкусно разрошената златиста коса, марковите му къси панталони, кожените чехли и блузата с дълъг ръкав — нищо в него не изглежда променено. И двамата обаче сме наясно, че това не е вярно. Искриците, които палаво проблясват в очите му, циничният и похотлив поглед, с който ме оглежда, опитите му да ме смути и засрами — всичко това е просто поза, напразен стремеж поне на външен вид да запази спокойствие, преди да ми предаде желаното от мен.
— Ти ли наливаш от коктейла — кима той към купата за пунш, — или е на самообслужване?
Начинът, по който презрително поглежда към безалкохолното, внезапно ме изнервя повече от предишните му действия.
— Не мисля, че ще ти хареса — свивам рамене и втренчвам поглед в неговия. — Въобще не е по твой вкус.