— В такъв случай е добре, че си донесох собствена напитка — намига ми той и повдига една стъклена бутилка към устните си.
Малко преди да отпие, спира и я накланя към Джуд с думите:
— Искаш ли да пробваш? Премахва умората и раздразнението. Давам гаранция за това!
Джуд присвива очи, очарован от хвърлящата перлени отблясъци течност, която Роман разклаща пред лицето му. Каня се да се намеся, когато Роми и Райни се втурват надолу по стълбите, съзират го и се заковават на място. Сигурна съм, че знаят — аз съм виновна за присъствието му тук.
— Проклет да съм, ако това не са близначките от католическото училище! — усмихва се той широко и ги оглежда внимателно. — Много ми харесва новият ви стил! Особено твоят, приличаш на малка пънк богиня! — кима с глава към Райни и я подканя с жест да се завърти и да демонстрира късата си рокля, чорапогащника с дупки и черните обувки на високи платформи.
— Връщайте се обратно горе — нареждам им с желанието да ги отдалеча колкото се може повече от Роман. — А аз ще…
Искам да кажа, че след минутка ще се кача и аз, но Джуд пристъпва напред, сбутва ме с лакът и предлага:
— Защо не ми позволиш да ги закарам до тях?
Не съм особено въодушевена от идеята да ходи до дома на Деймън, а пък самият Деймън надали ще я хареса повече… но нямам кой знае какъв избор. Докато Роман е в къщата ми, съм принудена да остана тук и да го наглеждам.
Съпровождам ги до вратата, където Райни спира и подръпва ръкава ми. След като успява да привлече вниманието ми и се навеждам към нея, ми прошепва в ухото:
— Не знам какво си сторила, но усещам — нещо страшно лошо ще се случи!
Поглеждам я — не мисля, че е права. Каня се да й обясня, че няма нищо такова, че всичко е под контрол, но тя само поклаща глава и мрачно прибавя:
— Предстоят промени. Сериозни промени. И няма да е зле този път да избереш правилната пътека.
Четирийсет и пета глава
Седнала съм отвън, до басейна, когато Джуд се връща. Наблюдавам русото, загоряло и с невероятно тяло момче мечта — Роман, който разплисква вода навсякъде и подканя всички да скачат при него.
— Май не ти допада особено? — Джуд се отпуска до мен и внимателно се вглежда в лицето ми.
Намръщвам се, приковала поглед в аурата на Хевън, която блести все по-ярко и по-ярко. Тя самата е увиснала на гърба на Роман и се наслаждава на усещането на тялото му под себе си, когато той се гмурка. Няма представа, че това не е никаква среща, че той е тук само защото аз го призовах. Аз съм онази, която е свързана с него.
— Загрижена си за приятелката си или… има нещо друго? — продължава Джуд с въпросите.
Играя си с гривничката на ръката си — онази с кристалната подкова на нея, която Деймън ми подари преди време. Въртя я между пръстите си в напразен опит да потисна нервността си. Недоумявам защо отнема толкова време. Ако заклинанието наистина е подействало (а аз зная, че е така), защо все още не държа противоотровата в ръцете си? Защо отлага Роман?
— А близначките… всичко наред ли е? — откъсвам очи от басейна и насочвам вниманието си към Джуд.
Очите ни се срещат и той казва нещо неочаквано:
— Вероятно Деймън беше прав и книгата е прекалено силна за тях.
Стисвам рязко устни. Наистина се надявам Деймън да не е разбрал, че съм действала зад гърба му и съм се намесила в плана му за обучението им.
— Не се безпокой — отвръща той, разчел мислите ми по изражението. — Тайната ти е в безопасност у мен. Дори не съм споменавал за книгата.
Въздъхвам с облекчение.
— А видя ли го? Видя ли Деймън? — питам със стегнато гърло и внезапно полудяло сърце.
Самото споменаване на името му кара вътрешностите ми да се разтопят. Същевременно ужасно ме боли, като си помисля как се е почувствал, когато го е видял на верандата си. Своя съперник, отмъщението за стореното през предишните му животи, същото момче, с което ме хвана да се прегръщам на плажа — и Роми и Райни, застанали от двете му страни.
— Беше излязъл, а близначките така се бяха шашнали и уплашили, че го изчаках да се върне. Леле, каква къща има само!
Пронизва ме силна болка и стисвам устни. Питам се какво е видял. Дали близначките са го развели? Дали специалната стая на Деймън е възстановена в предишния си вид?
— Стори ми се доста изненадан, когато ме завари във всекидневната си да гледам телевизия. След като му обясних обаче, нещата потръгнаха сравнително добре.