Зяпвам приятеля си, който току-що на собствена глава наруши нашето правило номер едно. — Не казвай на никого кои сме и какво можем да правим.
Успокоявам се мъничко, когато Хевън повдига вежди. Коментарът й е:
— Моля ти се! Да ти приличам на идиотка?
— Не съм и намеквал, че си — Деймън се усмихва. — Това е истината. Искаш ли да опиташ?
Замръзвам, тялото ми застива, сякаш предстои да се случи катастрофа.
— Затвори очи и си намисли число от едно до десет. — Той я поглежда с тържествено изражение на лицето и кима. — Съсредоточи всичките си мисли върху това число. Виж го в ума си — толкова ясно, колкото успееш, и го повтаряй наум. Схвана ли?
Тя свива рамене, а веждите й се сключват, сякаш наистина се концентрира. На мен обаче ми е достатъчно да хвърля един бърз поглед към аурата й, която се променя в тъмнозеленото на измамниците. А когато надничам и в мислите й, се уверявам, че само се преструва. Всъщност се е съсредоточила върху цвят — избрала е синьото — а не върху някое случайно намислено число от едно до десет, както й каза Деймън. Разбирам, че го изпитва. Убедена е, че има твърде голям шанс да познае числото; всъщност шансът е едно към десет. Затова продължава да мисли за цвета, докато Деймън потрива брадичка и поклаща глава:
— Като че ли не възприемам нищо, никакъв образ. Сигурна ли си, че мислиш за число от едно до десет?
Тя кима и още по-силно се съсредоточава върху красивия нюанс на небесносиньо, което започва дори да пулсира.
— Тогава вероятно има някакво преплитане на линиите — той свива рамене. — Никакво число не виждам.
— Пробвай с мен! — Майлс зарязва телефона си и се навежда към него, затваря очи и едва има време да се концентрира, когато Деймън ахва:
— Отиваш във Флоренция?!
Майлс раздразнено клати глава:
— Три! За твоя информация, числото беше три! — Повдига вежди и се ухилва. — И, само между другото, абсолютно всички знаят, че отивам във Флоренция. Така че… добър опит!
— Всички, освен мен — заявява Деймън и стисва устни, а лицето му внезапно пребледнява.
— А, сигурен съм, че Евър ти е казала. Нали се сещаш, по телепатичен път! — той се разсмива и отново се захваща с телефона си.
Поглеждам крадешком към Деймън. Чудя се защо е толкова разстроен от пътуването на Майлс. Да, разбира се — знам, че е живял там, но това е било преди стотици години! Стисвам ръката му и го подканям да ме погледне, но той продължава да се взира в Майлс със същото стреснато изражение.
— Добър опит, наистина — това с телепатията, имам предвид — намесва се и Хевън, след което обира с пръст розовата ягодова глазура на кексчето си. — Страхувам се обаче, че трябва да се постараеш повече. Единственото, което доказва, е, че сте дори по-шантави, отколкото си мислех! Но няма място за притеснения — определено ще разбера какво става! Не след дълго ще разкрия мръсната ви малка тайна!
Потискам нервния си смях, като се надявам само да се шегува. После надничам в ума й и разбирам, че е напълно сериозна.
— Кога тръгваш? — пита Деймън с единствената цел да поддържа разговора, тъй като вече чудесно знае отговора — видял го е в главата на Майлс.
— Скоро, но пак не е достатъчно скоро! — възкликва Майлс, а очите му блестят от въодушевление. — От този миг започва обратното броене!
Деймън кима, а погледът му се смекчава:
— Ще ти хареса. Всички я харесват. Firenze е едно очарователно място, наистина е много красиво.
— Бил си там? — едновременно подскачат Майлс и Хевън.
Деймън кимва отново и като че ли се отнася някъде много далеч:
— Някога живеех там… преди много, много време.
Хевън ни хвърля странен поглед, а очите й се присвиват:
— Дрина и Роман също са живели там.
Изражението на Деймън е уклончиво, сякаш чутото не му говори нищо.
— Какво, не смяташ ли, че това е малко странно? Всички сте живели в Италия, на едно място, а после всички се озовавате тук — и то почти едновременно?! — Тя се привежда към него. Кексчето е забравено, сега преследва отговори.
Само че Деймън не отстъпва. Отказва да се задълбава в темата и да рискува да се издаде. Само отпива от червената си напитка и отново леко повдига рамене. Сякаш иска да каже, че не си струва да се занимава повече.