Съсредоточавам намерението си, повтарям думите наум — отново и отново. Надявам се това да ми гарантира достъп до „Хрониките на Акаша“ — архивите, в които е записано всичко, което е казано, помислено и направено, както и всичко, което ще се каже, ще се помисли и ще се направи. Моля се да не ми го откажат, както последния път, когато бях тук. Само че този път, когато чувам познатото жужене на кристала, дългият коридор, водещ в мистериозната бяла стая без врати и прозорци, не се появява. Вместо това се оказвам насред огромно кино. Фоайето е празно, в закусвалнята близо до входа му също няма никого. Нямам представа какво се очаква да направя. После пред мен се отваря една голяма двукрила врата.
Пристъпвам в тъмния салон с влажен под и износени седалки. Въздухът е напоен с миризмата на пуканки с масло. Минавам по пътеката и избирам най-хубавото място — онова, което е точно в средата, срещу екрана. Даже си вдигам краката на предната седалка. После светлините угасват, а в скута ми се появяват пуканки. Червените завеси се дръпват, а огромният кристален екран започва да проблясва и трепти. Заливат ме образи от миналото.
Вместо обаче да получа чудотворно разрешение на проблема си, както се надявах, пред очите ми започват да се изреждат откъси от филми, които вече съм гледала. Получава се нещо като домашно видео — аматьорски монтаж на заснетите най-смешни моменти на семейството ми, взети направо от стария ми живот в Орегон и съпроводени от музика, която само Райли би могла да подбере.
В момента тече един откъс, в който аз и Райли правим любителско представление на домашната сцена във всекидневната ни — танцуваме и се преструваме, че пеем за публиката си: родителите ни и кучето. Следва образът на Жълтурко, нашият сладък златист лабрадор. Езикът му облизва цялото лице на Райли, докато се опитва да стигне до фъстъченото масло, кацнало на върха на носа й.
И макар че не дойдох тук, за да видя тези моменти, зная, че са важни. Райли обеща да намери начин да се свърже с мен. Увери ме, че дори да не я виждам, пак ще е наоколо. Тъй че изоставям търсенето си засега и се облягам удобно на седалката. Сигурна съм, че е седнала точно зад мен, макар и невидима и безшумна. Иска да споделим тези мигове: две сестри, които заедно гледат домашно видео от времето, което бе преди.
Девета глава
Когато се връщам в стаята си, Деймън вече ме чака. Седнал е на ръба на леглото ми и стиска в ръка малка копринена торбичка, която мътно проблясва на фона на кожената му ръкавица.
— Колко време ме нямаше? — питам аз и се отпускам до него. Хвърлям един поглед към часовника до леглото.
— В Съмърленд времето няма значение — напомня ми той. — Но на земята те нямаше доста време. Научи ли нещо?
Мисля си за филмите, които гледах — версията на Райли за „Най-смешните видеоклипове на семейство Блум“. Поклащам глава и свивам рамене:
— Като че ли нищо полезно. А ти?
Той се усмихва и ми подава копринената кесийка с думите:
— Отвори я и виж.
Дръпвам шнурчето, с което е пристегната, бръквам вътре и измъквам връвчица от черна коприна, на която са закачени разноцветни кристали, прикрепени един към друг с тънки златни панделки. Поклащам нещото пред себе си и наблюдавам как камъните улавят и пречупват светлината. Определено е красиво, макар и доста странно.
— Това е талисман — обяснява той, като ме наблюдава внимателно. Аз пък разглеждам кристалите един по един: всеки от тях има различна форма, големина и цвят. — Хората много са ги употребявали през годините. Твърди се, че такъв амулет има магически способности да пази, изцерява и да носи благоденствие и равновесие на притежателя си. Този е направен специално за теб, затова в него се набляга на защитния елемент — това, от което ти самата имаш нужда.
Поглеждам го и се чудя как изобщо това може да ми помогне. После се сещам за кристалите, които използвах, за да направя противоотровата, спасила живота му. Тя наистина щеше да проработи, ако Роман не ме бе изиграл и не бях добавила кръвта си в сместа.
— Той е уникален, сглобен и изработен предвид нуждите на твоето лично пътешествие. Няма друг като него по света. Знам, че не разрешава основния ни проблем, но ще помогне поне мъничко.