Мигам недоверчиво срещу купчинката камъни пред себе си. Не съм убедена какво мога да кажа, без да го обидя. Каня се да го окача на врата си и да забравя за случая, когато Деймън с усмивка предлага:
— Позволи на мен.
Прибира дългата ми коса и я мести на едното ми рамо, после внимателно затваря мъничката златна закопчалка и накрая прибира талисмана под тениската ми, където никой не може да го види.
— Тайна ли е? — питам го.
Очаквах кристалите да са студени и твърди. Вместо това усещането върху кожата ми е приятно топло и удобно. Прилягат на гърдите ми, сякаш именно там им е мястото.
Той разстила косата обратно на гърба ми и тя се спуска почти до кръста:
— Не, не е тайна. Просто не мисля, че трябва да го афишираш. Нямам представа колко е напреднал Роман, така че ще е най-добре да не привличаш вниманието му към това.
— Той знае за чакрите — съобщавам му и срещам изненадания му поглед.
Не му разкривам, че отговорността за това е негова — защото именно той е разказал на Роман всичките ни тайни, докато беше под влияние на магията му. Вече се чувства достатъчно зле от този факт, няма нужда да влошавам нещата. Потупвам с пръсти амулета под тениската си и се учудвам на твърдостта от външната му страна. Сравнявам я с мекото, нежно докосване от вътрешната, там, където се допира до кожата ми.
— А ти? Нямаш ли и ти нужда от защита?
Той измъква изпод блузата си втори амулет и с усмивка го разклаща пред очите ми.
— Защо твоят изглежда толкова различно? — питам го, присвила очи срещу проблясващите кристали.
— Казах ти, че няма два еднакви. Точно както няма две напълно идентични личности. Аз имам собствени проблеми за разрешаване, а те не са като твоите.
— Имаш проблеми? — разсмивам се, макар че всъщност наистина се чудя какви ли може да са. Той е добър във всичко, което прави. И имам предвид абсолютно всяко нещо, с което се захваща.
Той поклаща глава и се разсмива. Напоследък почти не съм чувала този прекрасен звук, тъй че сега доволна му се наслаждавам.
— Вярвай ми, не е като да нямам! — отвръща и продължава да се смее.
— И си сигурен, че те ще ни предпазят? — притискам ръка към гърдите си и усещам, че вече са като част от мен самата, сякаш винаги са били там.
— Такъв е планът — той свива рамене и става от леглото. Когато се насочва към вратата, добавя: — Само че, Евър, моля те — направи услуга и на двама ни и не се опитвай да ги изпробваш нарочно, става ли?
— А какво ще правим с Роман? — питам го, като наблюдавам източената му стройна фигура, облегната на касата на вратата. — Не смяташ ли, че трябва да измислим някакъв план за действие? Да открием как да го принудим да ни даде каквото ни трябва и да приключваме с това?
Деймън присвива очи и настойчиво се вглежда в мен:
— План няма, Евър. Точно това иска Роман — да се занимаваме с него. По-добре сами да открием решение за проблема си и да не разчитаме на него!
— Само че как? Всичко, което опитахме досега, беше пълен провал! — тръсвам глава. — И защо да се скапваме от търсене, след като Роман вече призна, че притежава противоотровата? Каза, че всичко, което се иска от мен, е да платя правилната цена — и ще ми я даде! Надали е особено трудно.
— И ти си готова да платиш цената, която поиска той? — гласът на Деймън е твърд и спокоен, но очите му са потъмнели.
Извръщам поглед, а бузите ми пламват като подпалени:
— Разбира се, че не! Поне не онази цена, която явно си мислиш, че иска! — повдигам колена към брадичката си и ги обвивам с ръце. — Просто… — клатя глава, изнервена, че се налага да го убеждавам. — Просто е нещо, което…
— Евър, именно това иска Роман! — по челюстта му започва да играе мускулче, а останалите черти на лицето му застиват. После среща погледа ми и изражението му се смекчава отново. — Той иска да ни раздели, да ни накара да изпитваме съмнения. Да се скараме, да се разделим. Също така иска да го подгоним, да започнем война с него. Нямаш никакви причини да му вярваш. Той постоянно лъже и манипулира, а такава игра е много опасна, бъди сигурна. И макар че ще направя всичко по силите си да те предпазя, трябва да ми обещаеш, че ще ми помогнеш в тази задача. Обещай ми, че няма да се приближаваш до него, ще игнорираш подигравките и нападките му, няма да се хващаш на тактиката му повече. Аз ще намеря начин, ще измисля нещо. Само че, моля те, обръщай се към мен за отговорите, не към Роман, съгласна ли си?