— И имам предвид непосредственото бъдеще, а именно петък вечерта, този петък. Стейша ще се съгласи ли да излезе с мен?
— Стейша? — гласът ми прилича на грачене, а очите ми почти изскачат от орбитите си.
Толкова по въпроса за невъзмутимата покерджийска физиономия, с която се фуках. Той затваря очи и поклаща глава под внимателния ми взор. Златистите му кичури прекрасно контрастират с невероятната му бронзова кожа.
— Анастасия Папас, наричана още Стейша — обяснява той, без да забележи въздишката ми на облекчение.
Чувствам се благодарна, защото явно става дума за друга Стейша, не за онази ужасната, която познавам. Затова спокойно и въодушевено се потапям в енергията, заобикаляща името й. Моментално разбирам, че това никога няма да се случи — поне не по начина, по който му се иска на него.
— Наистина ли искаш да знаеш? — питам го.
Бих могла да му спестя много усилия, като просто му кажа сега. Съмнявам се обаче, че наистина иска да му разкрия истината, независимо какво твърди.
— Тоест, не е ли по-добре просто да изчакаш и да видиш как ще се развият нещата? — поглеждам го с надеждата, че ще се съгласи с мен.
— Това ли ще казваш на клиентите си? — пита ме, отново настроен на професионална вълна.
Поклащам глава и го поглеждам право в очите:
— Е, щом си достатъчно глупав да питаш, коя съм аз, че да се правя на интересна? — усмихвам се. — Предполагам, в такъв случай въпросът се свежда до това: колко точно си глупав?
И му намигам.
Той се поколебава за миг, но мигът се проточва и започвам да се чудя дали не стигнах твърде далече. После обаче се усмихва, става от мястото си и протяга дясната си ръка:
— Достатъчно е, за да те наема. Пък и сега схванах защо не искаше да се здрависваме в началото — кима и стисва ръката ми, като я задържа няколко секунди по-дълго от необходимото. — Това бе един от най-забележителните ясновидски сеанси, на които съм се подлагал.
— Един от многото? — повдигам вежда, шеговито имитирайки обида.
Пресягам се за чантата си и се изправям до него. Той се разсмива и се насочва към вратата. Малко преди да я отвори, ми хвърля поглед през рамо:
— Защо не минеш утре сутринта, към десет, да речем?
Трепвам и спирам. Просто няма начин да го направя.
— Какво има? Предпочиташ да спиш до късно? Добре дошла в клуба! — и свива рамене. — Обаче, вярвай ми, щом аз мога да го правя, значи и ти можеш.
— Не става дума за това — млъквам за миг, като се чудя защо изпитвам такова нежелание да му обясня.
Наистина — сега, след като получих работата, какво ме интересува мнението му за мен?
Той ме поглежда търпеливо. Чака отговора ми, но секундите текат…
— Просто… имам часове — свивам рамене и си мисля, че „имам часове“ звучи доста по-зряло от „на училище съм“, все едно съм в колеж или нещо подобно.
Той присвива очи и ме оглежда по-внимателно:
— Къде ходиш на курсове?
— Ами… в „Бел Вю“ — измърморвам и се опитвам да не проличи, че ме е срам, когато го произнасям на глас.
— В гимназията! — очите му се присвиват още повече.
— Леле, ти наистина си медиум — разсмивам се нервно.
Зная, че изглеждам едновременно глупава и смешна да се издам така. После добавям:
— Тъкмо свършвам учебната година.
Той ме поглежда — при това доста продължително и изпитателно — после се обръща и отваря вратата.
— Изглеждаш по-голяма — думите са толкова абстрактни, че не съм сигурна дали са предназначени за мен, или за самия него. — Ела, когато можеш. Ще ти покажа как да работиш с касата и някои други неща.
— Искаш да продавам? Мислех, че ще работя само като гадателка!
Малко съм изненадана от бързината, с която се увеличава обемът на служебните ми задължения.
— Когато не предсказваш бъдещето на някой клиент, ще работиш и в магазина. Това проблем ли е?
Поклащам глава. Той продължава да държи вратата отворена.
— Само… само едно нещо — прехапвам долната си устна, не съм сигурна как да продължа. — Е, всъщност са две неща. Първо, имаш ли нещо против да използвам различно име? Нали се сещаш, за гадаенето? Живея с леля си, а пък тя, макар че е много готина, няма никаква представа за способностите ми, тъй че…
— Бъди, която искаш. — Той свива рамене. — Няма проблеми. Обаче трябва да започна да ти записвам часове с клиентите, тъй че… Как искаш да се казваш?