— Така е, но… не можем да изпробваме тази теория, нали? Искам да кажа… ами, ако не е просто игра? Ако е вярно? Не можем да рискуваме с това, нали?!
Деймън се усмихва, става от леглото и се насочва към бюрото ми. Там спира, затваря очи и материализира висока бяла свещ, поставена в красиво изработен златен свещник, остра сребърна кама с дълго, бляскаво и гладко острие и инкрустирана със скъпоценни камъни ръкохватка, а накрая — огледало в богато украсена златна рамка. После с жест ми подсказва да се присъединя към него и заявява:
— При нормални обстоятелства бих казал „Първо дамите“, но в този случай…
Протяга ръка над огледалото и прокарва ножа по линията на живота, очертана върху дланта му. Наблюдава с неразгадаемо изражение как кръвта се стича върху гладката повърхност, събира се на малко трептящо езерце, което се плъзга напред-назад, докато накрая застива. После затваря очи и запалва свещта. По времето, когато поставя острието в пламъка, за да го стерилизира, раната му вече се е затворила. След това ми подава камата и ме подканя да повторя действията му.
Навеждам се към него и като си поемам дълбоко въздух, бързо срязвам плътта си. Намръщвам се, защото болката е рязка и силна. После запленена гледам как кръвта се стича от дланта ми към огледалото и започва бавно да пълзи към неговата.
Застанали един до друг, напълно неподвижни, следим със затаен дъх как двете петна кръв се срещат, смесват и превръщат в едно цяло — идеалното въплъщение на сливането на генетичния ни строеж, именно онова, което Роман ни предупреди, че не бива никога да допускаме.
Чакаме да стане нещо, някаква ужасяваща катастрофа, наказание за извършеното от нас… но не виждаме нищо такова. Всъщност не се случва нищо.
— Да ме вземат мътните! — възкликва Деймън и среща погледа ми. — Всичко е наред! Съвсем на…
Думите му обаче са прекъснати от изненадващ проблясък. Светва искра, чува се съскане… Кръвта ни започва да кипи и да отделя толкова топлина, че в крайна сметка пламва. Над нея и огледалото се извива огромен стълб от пушек, който изпълва стаята. Червеното езерце пращи, пропуква и съска, докато в крайна сметка се изпарява напълно. След него на обгореното огледало остава само тънък слой пепел. Именно това ще се случи с Деймън, ако моето ДНК срещне неговото… отново.
Ахваме едновременно, останали без думи. Нямаме нужда от тях, защото няма какво да се каже повече. Значението на онова, което видяхме, е напълно ясно.
Роман не се шегува и не играе игрички. Предупреждението му е истинско.
Деймън и аз никога не можем да бъдем заедно.
Освен ако аз не платя исканата цена.
— Е — Деймън кима, като се старае да изглежда спокоен, макар лицето му да издава колко го е разтърсило случилото се, — предполагам, че Роман не е чак такъв лъжец, за какъвто го мислех. Поне не в този случай.
— А това означава, че той има и противоотровата! Аз трябва само да…
Но не успявам да довърша, защото Деймън ме прекъсва с ярост в гласа:
— Евър, моля те — не си го и помисляй! Направи ми услуга и стой далеч от Роман! Той е опасен и неуравновесен, не искам в никакъв случай да се приближаваш до него, разбра ли ме? Просто…
Той тръсва глава и прокарва ръка през косата си, явно не иска да видя колко е разстроен в действителност. После се насочва към вратата и добавя:
— Просто ми дай малко време да обмисля нещата, става ли? Обещавам да намеря начин.
Поглежда ме. Толкова е притеснен от развоя на събитията, че е решил да се държи на разстояние. Проявява едно-единствено червено лале в току-що заздравялата ми длан — вместо целувка — после слиза по стълбите и секунди след това входната врата хлопва зад гърба му.
Седемнайсета глава
На следващия ден, когато се връщам от училище, заварвам на стълбите пред дома си Хевън. Очите й са силно гримирани, край лицето й се спускат яркосини кичури, а в ръцете си стиска нещо, увито в одеяло.
— Знам, че първо трябваше да се обадя. — Тя се изправя мъчително на крака, а по подпухналото й червено лице започват да се стичат сълзи. — Май просто не знаех какво да направя, затова дойдох тук.
Развива одеялото и от вътрешността на вързопа се показва едра черна котка с невероятни зелени очи, която изглежда немощна и много болна.