— Това кой път беше? — Райни се изкикотва и сбутва сестра си с лакът, а после и двете започват да се смеят.
— Е, може и да сме удължили живота й… няколко пъти — признава Роми, а бузите й пламват, когато вдига поглед към нас.
Това ме подтиква да погледна Деймън многозначително и да си помисля:
Ето, виждаш ли?
Обаче той само поклаща глава:
Ще ти припомня отново — а Хевън?
— Може ли да си вземем котка? — пита Роми. — Малко черно коте, като тази тук?
После започва да дърпа ръкавите му и да го умолява с очи. Много е трудно да й устоиш, наистина.
— Те са чудесна компания и енергията им е добра за къщата. Е, какво ще кажеш? Можем ли? Моля те!
— Ще ни помогне да си върнем магията — добавя Райни и кима дълбокомислено.
Веднага разчитам изражението му — вече се е предал. Каквото и да поискат близначките, получават го. Елементарно е.
— Ще го обсъдим по-късно — заявява Деймън, като се опитва да изглежда строг. Но усилието му е напразно — всички го знаем, дори самият той.
Ставам от дивана. Наистина трябва да върна Чарм, преди Хевън да е дошла да си я вземе.
— Сърдиш ли ми се? — на вратата Деймън здраво хваща ръката ми.
Поклащам глава отрицателно и му се усмихвам. Невъзможно е да му се сърди човек… поне не за дълго.
— Няма да те лъжа — надявах се, че ще застанеш на моя страна — свивам рамене и започвам да галя увитата в одеяло Чарм.
После се облягам на вратата и го придърпвам към себе си.
— Обаче разбирам гледната ти точка, наистина. Просто исках да помогна на Хевън… това е всичко.
— Достатъчно е да си до нея. Да й бъдеш истинска приятелка — той кима с приковани в мен тъмни очи. — Тя, така или иначе, само това иска от теб.
Навежда се да ме целуне и ме обгръща с ръце. В прегръдките му се затоплям, като че е запалил пожар в гърдите ми.
После се отдръпва, за да може да ме погледне с тези свои прекрасни очи — моята половинка, моята сродна душа, вечният ми партньор. Намеренията му са толкова непоколебими и добродетелни, че мога само да се надявам никога да не научи за предателството ми — за това, че не спазих обещанието си и отидох при Роман, макар това да бе единственото, което ме помоли да не правя. Сега той хваща лицето ми в дланите си и се вглежда в очите ми. Усеща резките промени в настроението ми толкова лесно, все едно сам ги изпитва.
Отклонявам поглед, като си мисля за Хевън и Роман, за котката и нарастващата планина от грешки, които сякаш не мога да спра да правя. После обаче се насилвам да пропъдя тези мисли, тръсвам глава и подхвърлям:
— Ще се видим утре, нали?
Още не съм свършила, когато той се навежда и ме целува отново. Между устните ни танцува тънък слой енергия. Опитваме се да задържим момента възможно най-дълго време. Никой от двама ни не иска да се разделяме. После обаче се чува нестройният хор на близначките:
— Аууу! Отврат! Ама наистина ли трябва да го правите точно тук? Виждате се! — главите им се подават от прозореца над нас.
— До утре — Деймън се усмихва и ме изпраща до колата.
Иска да се увери, че съм се качила и съм в безопасност, преди да се прибере вътре.
Деветнайсета глава
Всичко започва добре. Толкова добре и нормално, колкото и през всеки друг ден. Събуждам се, вземам си душ, обличам се и минавам през кухнята. Там изсипвам една купа зърнена закуска в мивката и изливам отгоре й чаша портокалов сок — обичайната ми сутрешна рутина за пред Сабин. Идеята е да си помисли, че съм яла истинска храна.
По целия път до училище Майлс не спира да дърдори или за Холт, или за Флоренция — или за Холт и Флоренция едновременно. Кимам и се усмихвам на подходящите места, а междувременно спирам, вземам завои, увеличавам и намалявам скоростта, надпреварвам се със светофарите… Нямам търпение да видя Деймън отново. Зная, че в момента, в който го зърна, мракът ще изчезне — ще се превърне в ярка дневна светлина. Готова съм на всичко за това, дори да е съвсем за кратко.
Когато стигам до паркинга обаче, първото нещо, което забелязвам, е огромен като мамут джип, спрян точно до мястото, което Деймън пази за мен. И като казвам мамут, имам предвид голям и грозен. Нещо в начина, по който Деймън се е облегнал на чудовищното превозно средство, ме изпълва с неприятни предчувствия.