Всъщност съм съвсем сериозна.
Джуд поклаща глава:
— Че защо да си уволнявам най-добрата ясновидка? Всъщност единствената, с която разполагам. — Вече се усмихва открито. — Смешното е, че тази книга е в чекмеджето от миналото лято, но досега не я намери никой.
После свива рамене:
— Впрочем на какво се дължи интересът към нея? Смятах, че не искаш да се занимаваш с магии и заклинания?
Сгърчвам се от неудобство на стола си и започвам притеснено да се въртя, изнервена не само от ситуацията, но и от Деймън, който все така не сваля очи от него.
— Ами, аз не искам, но близначките много се интересуват от…
— Уика — прекъсва ме Деймън и обгръща закрилнически раменете им. — Интересуват се от Уика и Евър реши, че тази книга може да им е полезна. Макар че тя очевидно е за напреднали, прекалено е сложна.
Сега е ред на Джуд внимателно да го огледа:
— Явно току-що си намерих ученички номер две и три.
— Има и първа? — възкликвам прекалено бързо и без да помисля, след което хвърлям поглед към Деймън и силно се изчервявам.
Джуд свива рамене:
— Ако се появи, разбира се. Като че ли много се запали от идеята, но…
Онър. Разбирам го, без дори да ми се налага да надничам в ума му. Тя се е записала първа — и не изпитвам никакво съмнение, че ще се появи.
— Ученички? За някакви курсове? — пита Деймън с ръце, все още поставени върху раменете на момичетата, а погледът му се стрелва между двама ни с Джуд.
— „Развитие на психическите и екстрасенски способности, първо ниво“. — Джуд свива рамене. — Смятам леко да наблегна конкретно на способностите за презареждане и отделно на някои прости заклинания. Започваме съвсем скоро, може би още утре. Защо да чакаме?
Роми и Райни се споглеждат. В погледите и на двете блести въодушевление, но Деймън поклаща глава и отсича:
— Не.
Джуд му хвърля спокоен поглед, изражението му не показва никакво притеснение. Не изглежда ни най-малко обезкуражен.
— О, хайде, де! Даже няма да им вземам такса. Така или иначе, това е съвсем ново и за мен, така че ще го сметна просто за добър начин да изпробвам идеята и да проверя дали има смисъл. Освен това ще бъде съвсем опростен начален курс, нищо сериозно и опасно, ако това те притеснява.
Очите им се срещат и моментално разбирам, че макар „сериозната“ магия да е основната причина за загрижеността на Деймън, съвсем не е единствената.
Не, тази внезапна раздразнителност и нехарактерната за него предпазливост определено имат нещо общо с Джуд.
И с мен.
С Джуд и мен, заедно.
И ако не го познавах по-добре, щях да си помисля, че ревнува. Обаче аз го познавам достатъчно добре, за да схвана, че причината за това поведение се свежда само до един човек: мен самата.
Близначките започват да го убеждават, вперили умолително огромните си тъмни очи в неговите:
— Моля те, моля те! — Гласовете им се сливат във високо хленчене. — Наистина, ама наистина страшно много искаме да ходим на такъв курс!
— Това ще ни помогне да си върнем магията! — кима Роми с усмивка и започва да го дърпа за ръката.
— И няма да сме постоянно в къщата, така че и Евър ще спре да мрънка, че ви липсва усамотение! — добавя Райни, като успява да вмъкне обида към мен дори в молбата си.
Джуд ме поглежда и вдига вежди развеселено, но аз бързо отклонявам очите си. Чакам със затаен дъх какво ще каже Деймън.
— Ще го постигнем сами, по моя начин… Просто трябва да имате търпение. — Решението му е окончателно и няма място за преговори.
Джуд кимва и пъха ръце дълбоко в джобовете си, след което все така спокойно заявява:
— Няма проблеми. Ако все пак промениш решението си или пък просто ти се прииска да наминеш и да провериш как върви, заповядай. Кой знае, може пък и да научиш нещо?
Очите на Деймън се присвиват почти незабележимо. Това обаче ми е напълно достатъчно, тъй че се изправям и питам:
— И така, още ли съм в графика за утре?
— Колкото по-рано, толкова по-добре.
Наблюдава ме, странно съсредоточен, докато заобикалям бюрото и се озовавам в прегръдките на Деймън.
— Аз ще позакъснея — добавя Джуд и сяда на мястото, което току-що съм освободила, — затова, ако дойде онова момиче… — и ми хвърля кос поглед.
— Онър — кимам аз.
Деймън ахва изненадано, а Джуд се разсмива и заявява: