С което всъщност май само влошавам нещата.
— „Не я спира“ или „не я спря“? Не се е отказала, така ли?
Повдига чашата си и отпива, без да сваля очи от лицето ми. Свивам рамене, но не казвам нищо. Още не съм възстановила равновесието си след изблика преди малко. Освен това се ядосвам, защото сама съм си виновна — аз започнах този разговор.
— И какво — захвана се с тази работа, за да откриеш противоположно заклинание? Нещо, което да държи всички други момичета далеч от Деймън? — пита той с вдигната вежда.
Нищо в гласа му не подсказва дали това е просто шега.
Започвам да се въртя на столчето си, изнервена от тежестта на преценяващия му поглед. Не ми харесва и как звучи името на Деймън, когато той го произнася.
— Предполагам, че това обяснява внезапния ти интерес към „Книгата на сенките“ — не се отказва Джуд.
Тръсвам глава и се отдръпвам от щанда. Не ме интересува дали ще го възприеме като поведение на недисциплиниран служител, или нещо подобно. Този разговор приключи и искам това да стане напълно ясно.
— Проблем ли ще е това за теб? — пита той с неразгадаема интонация.
Гласът му ме спира точно до първата лавица с книги. Не съм сигурна какво има предвид, така че се обръщам да разчета аурата му. Това обаче също не помага — яркожълтият слънчев цвят не носи специално послание в случая.
— Зная, че не искаш хората да знаят каква си, а сега ще идва момиче от твоето училище и… — той повдига рамене и оставя на мен да довърша наум.
Повтарям жеста му, защото няма какво да добавя. Осъзнавам, че хората, на които им е известна истината за способностите ми, все повече се увеличават. Първо Миноз, после Джош, почти веднага след това — Онър, което значи и Стейша (впрочем, тя така или иначе вече подозира). Да не забравям и Хевън и обещанието й да разбуди загадката ни.
Най-лошото е, че всичко може да бъде проследено… и води директно до мен.
Зная, че трябва да кажа нещо, само че нямам идея какво.
— Онър не е…
…_мила, приятна, добра, свястна — изобщо не е такава, каквато изглежда…_ Истината обаче е, че така бих описала Стейша. Онър е загадка.
Джуд търпеливо чака да довърша. Извръщам се встрани и оставям косата да скрие лицето ми:
— Онър е човек, когото не познавам добре.
— Значи ставаме двама.
Той се ухилва, глътва остатъците от кафето си, след което смачква чашата и я запокитва право в кошчето. Чува се глух удар, а аз вдигам очи и срещам търсещия му поглед.
— Макар че изглеждаше малко несигурна… объркана дори. А точно на такива хора се опитваме да помогнем тук.
И с тези заключителни думи най-после ме оставя да работя.
В шест часа последната ми клиентка — влязла точно преди да затворим — си тръгва. Намирам се пред огледалото в задната стаичка и оправям собствената си коса, след като свалих черната перука, която реших да нося на работа.
— Така е по-добре — отбелязва Джуд, като за кратко вдига поглед от компютъра си. — Русото ти отива. Това, черното, е някак… агресивно. — И се връща към работата си с леко кимване.
— Знам. Изглеждам като прекалено анемична Снежанка — поглеждам го и се разсмиваме едновременно.
— Е, какво мислиш? — пита той с поглед, отново прикован в монитора.
— Хареса ми — казвам замислено и се отдръпвам от огледалото.
Отивам до бюрото и сядам на ръба:
— Беше… добре. Е, някои неща бяха доста потискащи, но е хубаво, когато можеш да помогнеш на някого, за разнообразие. Нали разбираш какво имам предвид? — Разсеяно наблюдавам пръстите му, които хвърчат толкова бързо по клавиатурата, че не успявам да следвам движението им. — Защото, честно казано, не бях съвсем сигурна. Сега обаче си мисля, че наистина мина добре. Всъщност… да не си получил оплакване или нещо подобно?
Той поклаща глава и започва да прехвърля документите на бюрото, като присвива замислено очи.
— Нали не си забравила да си издигнеш предпазен щит?
След което ми отправя дълъг замислен поглед. Аз повдигам рамене. Нямам представа какво има предвид — единственият щит, който умея да прилагам, изключва енергията на всички около мен. А това би направило провеждането на ясновидски сеанс напълно невъзможно.
— Трябва да се защитаваш по някакъв начин — заявява той и избутва настрани лаптопа си, за да ми обърне внимание. — И преди, и след сеанса. Никой ли не ти е показал как да издигаш защитна стена срещу нежелано проникване, като същевременно оставяш пролука в щита?