Но, изтръгвайки се, тя стигна до полянка, бяла на лунната светлина, където имаше фонтан, осветен отвътре от сребърни светилници. И тя взе сребърната чаша край фонтана, напълни я и тръгна обратно.
И когато черните дървета я обкръжиха, тя вдигна високо чашата, и тяхната сила бе победена. И тя разбра, че водата има власт над смъртта. И навлезе в златната гора, където животните и гномите, и дърветата, и самият въздух викаха: „Ти ще умреш, ти ще умреш.“ И тя вдигна чашата, и те млъкнаха. И тя разбра, че водата има власт над страха. И магьосникът проговори със Зимния си глас и рече: „Изпий сама водата, дете, и ще живееш вечно“. И тогава тя се разсмя и каза: „Получих това, което исках. Нямаш повече власт над мен“.
И тя дойде при вратата и безбройните стълбища и се изкачи през времето, водена от светлината на сребърната чаша, и се изкачи до стаята, където лежеше принцът. И лекарите казаха: „Сега той ще умре“. Но тя му даде водата и той се надигна и бе здрав. И тогава всички се зарадваха и запяха песни на щастие, но принцеса Аминта отиде в стаята си и излезе на балкона, и погледна отново златните листа, блестящи под пролетното слънце, и прекрачи парапета и се хвърли в златото.
Тогава листата се разделиха, и пропадаха и изчезваха, и се разтваряха и изчезваха, и тя падна през безбройните мили златно пространство, което я подхвана и я постави здрава и читава на земята — ливада, дъхаща на виолетки и люляк. Дърветата бяха изчезнали, и годините им с тях. Земята беше нова, разорана за посев и гласовете, които пееха, бяха странни гласове, но радостни.
И тогава дойде при нея нейният принц, изцелен и усмихнат, облечен в злато и сребро и със свалена маска, и тя го позна.
— Ти си елфът — каза тя.
— Всъщност, да — каза той. — Надявам се, че не се сърдиш.
— Ти знаеше всичко това.
— Да. Дойдох, за да ви върна вашата свобода. Ще се омъжиш ли за мен? Сега вече не ми дължиш нищо. Ти ми върна живота.
— От любов към мен ли рискува дългия си живот?
— Глупаво, предполагам, но да, затова. Мечтите не се изоставят лесно.
— Ще се омъжа с радост за теб — каза тя, — защото те обичам повече от себе си.
— Зная — отвърна той.
— Може ли смъртна да се омъжи за елф истински? — попита тя и той я увери:
— Както мечтата може да се омъжи за живота, моя принцесо. И нашите народи ще живеят тук заедно. И нашите деца ще бъдат деца на твоя дворец и моята гора, на твоето време и на моята вечност, на твоя балкон и моите клони, на твоето пробуждане и моите сънища. Това е възможно; ти го направи такова.
И след това те бяха венчани в двореца с високите кули и новата гора в началото на времето. И след това кралствата процъфтяваха като едно, елфите и хората, между съня и пробуждането. И наистина те още живеят там, в извивките на мечтата, защитени в центъра на света.