Пръв заговорил царят. След като съзерцавал Джак известно време, той възкликнал учудено:
— Ти откъде се взе и как така си жив?
— Простете, ваше величество — отвърнал Тиквоглавия, — но не разбирам какво ми казвате.
— А защо не разбираш?
— Не зная вашия език. Виждате ли, аз съм от Страната на хрилестите, значи съм чужденец.
— Аха, ясно! — възкликнало Плашилото. — Аз самият говоря езика на дъвчащите, който се приказва и в Изумрудения град. А ти вероятно говориш на езика на тиквоглавите?
— Точно така, ваше величество — поклонил се Джак, — и затова не ни е възможно да се разбираме.
— Колко неприятно — замислено казало Плашилото. — Трябва ни преводач.
— Какво е това „преводач“?
— Някой, който владее и моя, и твоя език. Когато аз изрека нещо, преводачът ще ти обясни какво съм казал, а когато ти ми отговориш, преводачът ще ми предаде твоите думи. Защото преводачът говори и двата езика и ги разбира.
— Умна работа! — възкликнал Джак, зарадван от това лесно решение на затруднението.
Плашилото наредило на войника със зелените мустаци да разпита кой от поданиците му разбира езика на хрилестите и езика на Изумрудения град, и незабавно да го доведе.
Когато войникът излязъл, Плашилото попитало:
— Защо не седнеш, докато чакаме?
— Ваше величество забравя, че не го разбирам — отвърнал Тиквоглавия. — Ако желаете да седна, трябва да ми го покажете със знаци.
Плашилото слязло от трона и примъкнало едно кресло зад Тиквоглавия. После изведнъж блъснало Джак с такава сила, че той се свлякъл върху възглавниците, свит като джобно ножче, и едва успял да оправи сплетените си крайници.
— Този знак разбра ли го? — учтиво запитало Плашилото.
— Безпогрешно — отговорил Джак, докато протягал ръце да обърне главата си напред, защото тиквата се била извъртяла около поддържащия кол.
— Теб май са те правили надве-натри — отбелязало Плашилото, като наблюдавало усилията на Джак.
— Също като негово величество — долетял откровеният отговор.
— С тази разлика, че докато аз се превивам, но не се чупя, ти се чупиш, но не се превиваш — злъчно рекло Плашилото.
В този миг войникът се върнал с едно младо момиче за ръка. То било мило и стеснително, с хубаво лице и красиви зелени очи и коси. Изящната му зелена копринена пола стигала до коленете и разкривала копринени чорапи с избродирани грахови шушулки, а вместо с панделки или токи зелените му сатенени пантофки били украсени с китки магданоз. По зеления му копринен корсаж имало избродирани листа от детелина, а късото му стегнато жакетче било обрамчено с искрящи изумруди.
— Я, това била нашата Джелая Джамб! — възкликнало Плашилото, когато зеленото момиче склонило хубавата си главичка пред него. — Ти владееш ли езика на хрилестите, миличка?
— Да, ваше величество, разбирам го, защото съм родена в Северната страна.
— Тогава ще ни превеждаш — заявило Плашилото — и ще обясняваш на Тиквоглавия всичко, каквото кажа, а на мен ще предаваш всичко, каквото той каже. Това задоволява ли те? — обърнало се то към своя гост.
— Напълно — долетял отговор.
— Тогава като начало — обърнало се Плашилото към Джелая — запитай какво го води в Изумрудения град.
Ала вместо това момичето, което не отделяло поглед от Джак, изрекло:
— Ти си необикновено същество. Кой те направи?
— Едно момче — казва се Тип — отвърнал Джак.
— Какво казва? — поискало да разбере Плашилото. — Слухът май ме лъже. Какво казва?
— Казва, че умът на ваше величество се е разпилял — свенливо превело момичето.
Плашилото се размърдало неспокойно на трона и опипало главата си с лявата ръка.
— Колко прекрасно е да разбираш два различни езика — изрекло то и въздъхнало смутено. — Попитай го, мила, има ли нещо против да го хвърля в тъмница за обида на владетеля на Изумрудения град?
— Не съм ви обиждал! — възмутил се Джак.
— Шшшт! — предупредило Плашилото. — Почакай Джелая да преведе каквото казах. Защо ни е преводачка, ако ще я прекъсваш тъй припряно?
— Добре, добре, ще чакам — склонил Тиквоглавия намусено, макар да се усмихвал все тъй топло. — Преведете, госпожице.
— Негово величество се интересува дали сте гладен — казала Джелая.
— Не, никак — учтиво отговорил Джак, — понеже аз изобщо не мога да ям.
— И аз така — кимнало Плашилото. — Какво казва той, миличка Джелая?