— Интересува се дали знаете, че едното ви око е изрисувано по-голямо от другото — изрекло проклетото момиченце.
— Не й вярвайте, ваше величество — провикнал се Джак.
— О, но аз не й вярвам — спокойно се обадило Плашилото. А после, като изгледало остро момичето, попитало: — Ти сигурна ли си, че разбираш и двата езика — на хрилестите и на дъвчащите?
— Напълно, ваше величество — поклонила му се Джелая Джамб, като едва се сдържала да не се изсмее в очите на владетеля.
— А защо тогава и аз имам чувството, че ги разбирам? — зачудило се Плашилото.
— Просто защото това е същият език! — весело се закискало момичето. — Нима ваше величество не знае, че в цялата Страна на Оз се говори един и същ език?
— Наистина ли? — облекчено ахнало Плашилото. — Ами тогава аз сам можех да си превеждам!
— Вината е изцяло моя, ваше величество — притеснил се Джак, — помислих си, че говорим различни езици, защото сме от различни страни.
— Това да ти е за урок, друг път да не мислиш — скарало му се Плашилото. — Защото, който не умее да размишлява мъдро, по-добре да си мълчи като глупак, какъвто си всъщност!
— Да, точно това съм! — кимнал Тиквоглавия.
— Според мен създателят ти е похабил няколко вкусни тиквеника, за да скалъпи един никакъв човек.
— Повярвайте, ваше величество, аз не съм искал да ме сътворяват! — заоправдавал се Джак.
— Аха! И с мен е същото — любезно го успокоил царят. — И понеже се различаваме от всички обикновени хора, хайде да се сприятелим, искаш ли?
— От все сърце! — възкликнал Джак.
— Как! Нима имаш сърце? — изненадало се Плашилото.
— Не, това беше метафора, образ на речта — обяснил Джак.
— А според мен най-видимият ти образ е дървеният, затова, ако обичаш, сдържай си въображението, което, тъй като си без мозък, нямаш право да упражняваш — предупредило го Плашилото.
— Непременно! — съгласил се Джак, без да разбира нито дума.
След това негово величество Плашилото отпратило Джелая Джамб и войника със зелените мустаци, хванало новия си приятел под ръка и го повело към двора да поиграят на обръчи.
Бунтарската армия на генерал Джинджър
Толкова нетърпелив бил Тип да настигне своя Джак и Дървеното магаре, че извървял половината път до Изумрудения град без почивка. И тогава осъзнал, че е прегладнял, а от коричките и сиренето, които бил взел на тръгване, нямало и троха.
Чудел се какво да прави, когато видял някакво момиче, седнало край пътя. Дрехите му направо заслепили Тип: коприненият й корсаж бил изумруденозелен, а пък полата от четири ярки цвята била отпред синя, отляво — жълта, отзад — червена и отдясно — пурпурна. Корсажът се закопчавал с четири копчета, най-горното — синьо, второто — жълто, третото — червено и последното — пурпурно.
В тези крещящи одежди имало нещо изумително, затова и Тип дълго ги съзерцавал, докато накрая погледът му бил привлечен от хубавото лице над тях. Да, казал си, личицето наистина е хубаво, но защо изразява толкова недоволство, неприязън и дързост?
Тип наблюдавал девойката, а тя го гледала хладно. До нея имало кошница с храна; в едната си ръка държала сандвич, а в другата — твърдо сварено яйце и така сладко похапвала, че Тип се усмихнал.
Тъкмо когато се канел да си поиска от обяда й, тя станала и тръснала трохите от скута си.
— Дръж! — казала му. — Аз трябва да вървя. Носи кошницата и ако си гладен, хапни!
Тип сграбчил кошницата и веднага започнал да се храни, като мълчаливо следвал момичето. То крачело бързо, решително и гордо, от което той заключил, че е някаква важна личност. Накрая, като заситил глада си, Тип започнал да подтичва, за да не изостава, но едва я настигал, защото била по-висока, а и много бързала.
— Благодаря за сандвичите — задъхано казал той. — Ще ми кажеш ли как се казваш?
— Аз съм генерал Джинджър — долетял отсечен отговор.
— О! — изненадало се момчето. — А на какво си генерал?
— Командвам бунтарската армия в тази война — рязко отвърнала тя.
— А! — възкликнал пак Тип. — Не знаех, че има война.
— И да си искал, не би могъл да узнаеш — отговорила Джинджър, — защото я пазехме в тайна. И понеже армията ни е само от момичета, направо е невероятно, че за бунта ни още никой не е чул — додала тя с нескрита гордост.
— Права си — кимнал Тип. — А къде е армията ти?
— На километър от тук — обяснила генерал Джинджър. — По моя заповед се събраха войските от цялата Страна на Оз. Днес ще покорим негово величество Плашилото и ще го свалим от трона. Бунтарската армия очаква мен, за да потегли към Изумрудения град.