— Ясно! — въздъхнал дълбоко Тип. — Наистина съм изненадан! А смея ли да попитам защо искате да покорите негово величество Плашилото?
— Първо, защото Изумруденият град прекалено дълго се управлява от мъже — отговорило момичето. — Освен това градът искри от красиви скъпоценни камъни, далеч по-нужни за пръстени, гривни и огърлици, а в царската съкровищница има купища пари за не една и две нови рокли на всяка войничка. Затова се готвим да завладеем града и да го управляваме, както ни е угодно.
Джинджър изрекла това сериозно и решително — доказателство, че не се шегува.
— Но войната е нещо ужасно! — замислено казал Тип.
— Тази война ще е приятна — бодро отвърнало момичето.
— Колко ли от вас ще паднат в боя! — продължило момчето уплашено.
— Нищо подобно — възразила Джинджър. — Кой мъж ще вдигне ръка на момиче, камо ли да му навреди? Всички в армията ми са хубавици!
Тип се засмял.
— Може и да си права. Но пазачът на портите е много предан, а царският гарнизон няма да отстъпи града без съпротива.
— Гарнизонът е немощен и стар — рекла пренебрежително Джинджър. — Едва има сила да се грижи за мустаците си, а жена му е толкова зла — скубе му ги из корен. При царуването на прекрасния Вълшебник войникът със зелените мустаци беше истински царски гарнизон, защото народът се боеше от Вълшебника. А Плашилото не всява страх и царският гарнизон не струва пукната пара по време на война!
След тези думи те продължили да крачат мълчаливо и скоро стигнали до широка горска просека, където имало четиристотин момичета. Девойките се кискали и разговаряли весело, сякаш се готвели не за война, а за увеселение.
Разделени били на четири роти и Тип забелязал, че униформите им са като на генерал Джинджър. Различавали се само по това, че при девойките от Страната на дъвчащите синьото на полата било отпред, при квадратните отпред било червеното, при мигащите — жълтото, а при хрилестите — пурпурното. Корсажите били зелени — знак, че се готвят да превземат Изумрудения град, а по цвета на горното копче се разбирало от коя страна са. Униформите били хем красиви, хем удобни, а общото впечатление било поразяващо.
Според Тип тази необичайна армия изобщо не била въоръжена, но грешал. Защото в събраните на тила коси всяко момиче било заболо по две дълги лъскави куки за плетене.
Генерал Джинджър пъргаво скочила върху един пън и викнала на войската си:
— Приятелки, съгражданки, момичета! Започва нашият велик бунт срещу мъжете на Оз! Тръгваме да завладеем Изумрудения град… да детронираме цар Плашило… да придобием хиляди блестящи скъпоценности… да плячкосаме царската съкровищница… и да вземем властта от нашите предишни потисници!
— Ура! — викнали ония, които я чули, ала Тип забелязал, че голяма част от армията бърборела оживено, без да обръща внимание на предводителката си.
Долетяла команда „Напред!“, девойките се подредили в четири групи и бодро поели към Изумрудения град.
Момчето ги следвало, натоварено с кошниците, наметките и вързопите на някои от момичетата. Скоро стигнали до зелени гранитни стени и спрели пред градските порти.
Пазачът на портите излязъл веднага и започнал да ги оглежда с такова любопитство, сякаш виждал пред себе си цирк. На шията му висяла златна верига с много ключове. Мушнал безгрижно ръце в джобовете си, той и не подозирал, че градът е обсаден от бунтовници. Усмихнато ги попитал:
— С какво мога да ви услужа, мили мои?
— Предай се веднага! — викнала генерал Джинджър и смръщила хубавото си лице.
— Да се предам ли? — удивил се пазачът. — Но това е невъзможно! Не е законно! Това е нечувано!
— И все пак трябва да се предадеш! — гневно креснала генералката. — Ние се бунтуваме!
— Не ви личи — възхитено ги огледал пазачът.
— Може, но се бунтуваме! — раздразнено тупнала с крак Джинджър. — Ей сега ще превземем Изумрудения град!
— Боже мили! — изумено възкликнал пазачът на портите. — Каква глупава идея! Я бягайте при майките си, мили мои момиченца, тичайте да издоите кравите и да омесите хляба! Да се превземе град, е опасно начинание, не го ли знаете?
— Не се боим! — отвърнала генералката с такава решителност, че пазачът се притеснил.
Затова ударил камбанката да призове войника със зелените мустаци и тозчас горчиво съжалил. Защото изведнъж се видял обграден от група девойки, които измъкнали куките от косите си и започнали да го мушкат с острите им върхове и да ги размахват край дебелите му бузи и мигащите му очи.
Бедният човечец се развикал за милост и без съпротива оставил Джинджър да свали връзката с ключовете от врата му.