Последвана от армията, генералката се втурнала към портите, но там пред нея се възправил царският гарнизон на Оз — сиреч войникът със зелените мустаци.
— Стой! — ревнал той и насочил дългата си пушка в лицето й.
Някои от момичетата писнали и се разбягали, ала генерал Джинджър стояла смело и възмутено запитала:
— Какво? Нима ще стреляш по едно бедно беззащитно момиче?
— Не, няма — отвърнал войникът, — защото пушката ми не е заредена.
— Не е заредена ли?
— Не, за да не стане злополука. И кой знае къде съм дянал барута и сачмите. Но ако ме изчакате, ей сега ще ги потърся.
— Не си прави труда — развеселила се Джинджър. И викнала: — Момичета, пушката не е заредена!
— Урааа! — закрещели бунтовничките, зарадвани от добрата вест, и тъй дружно се втурнали към войника със зелените мустаци, че само по чудо не си изболи очите една на друга.
Уплашеният от жените царски гарнизон на Оз не събрал смелост да се опълчи на яростната им атака. Той се завъртял на пета и с всички сили хукнал през портите към царския дворец, а генерал Джинджър и войската й нахлули в неохранявания град.
Ето така, без да се пролее и капка кръв, бил превзет Изумруденият град. И армията на бунта се превърнала в армия на завоевателите!
Плашилото замисля бягство
Тип незабелязано се измъкнал и забързал след войника със зелените мустаци. Нашественичките прониквали в града бавно, защото спирали ту тук, ту там да изчовъркат с куките си изумруди от стените и паветата. Затова войникът и момчето стигнали в двореца преди вестта за покоряването на града.
Плашилото и Джак Тиквоглавия продължавали да си подхвърлят обръчите на двора, но играта им била прекъсната от внезапната поява на царския гарнизон на Оз, който се втурнал без фуражка и пушка, с раздърпана униформа и развята зад него дълга брада.
— Още едно за мен — спокойно отбелязало Плашилото. — Какво има, приятелю? — обърнало се то към войника.
— Олеле! Ваше величество, ваше величество! Градът ни е превзет! — едва изрекъл задъханият царски гарнизон.
— Това не го очаквах — казало Плашилото. — Върви, ако обичаш, и залости всички врати и прозорци на двореца, а в това време аз ще покажа на тази Тиквена глава как се мята обръч.
Войникът изтичал да изпълни нареждането, а Тип, който пристигнал миг подир него, останал на двора и с удивление заоглеждал Плашилото.
Негово величество Плашилото продължавало да мята обръчите с такова спокойствие, сякаш нищо не застрашавало престола му, но Тиквоглавия затичал с всички сили на дървените си крака, щом съзрял Тип.
— Добър ден, мили татко! — викнал зарадвано. — Добре, че пристигна. Онова ужасно Дървено магаре ме отвлече.
— Така и предположих — отговорил Тип. — Нарани ли те? Счупи ли ти нещо?
— Не, пристигнах здрав и читав — успокоил го Джак, — а негово величество ме прие много любезно.
В този миг войникът със зелените мустаци се върнал и Плашилото попитало:
— Впрочем кой ме е превзел?
— Един девически полк, събран от четирите краища на Страната на Оз — отвърнал все още пребледнелият от страх войник.
— Но къде беше в това време действащата ми армия? — попитало негово величество, вперило замислен поглед във войника.
— Действащата ви армия побягна — честно си признал войникът, — защото никой не може да устои пред страховитите оръжия на покорителките.
— Така, така — обадило се Плашилото, след като поразмислило, — не съжалявам за престола, защото царуването над Изумрудения град е скучна работа. А и от тежката корона ме боли глава. Дано покорителките не посегнат на мен само защото аз съм царят.
— Чух ги да казват — боязливо се намесил Тип, — че от външността ви ще си направят изтривалки, а с вътрешността ще натъпчат възглавниците на диваните си.
— Тогава съм в опасност — кимнало негово величество — и трябва да обмислям бягство.
— А къде ще отидеш? — попитал Джак Тиквоглавия.
— Как къде — при моя другар Тенекиения дървар, владетеля на мигащите, който се нарича император. Той ще ми даде убежище.
Тип гледал през прозореца.
— Дворецът е обсаден — съобщил той. — Късно е за бягство. Всеки миг ще те разкъсат на парчета.
Плашилото въздъхнало.
— В случай на опасност най-добре е да спреш и да размислиш — заявило то. — Извинете ме, ще спра да размисля.
— Но нали и ние сме в опасност! — разтревожил се Тиквоглавия. — Ако тия момичета разбират от готварство, краят ми е близък!
— Глупости! — възкликнало Плашилото. — Дори да умеят да готвят, сега не им е до това!
— Стига да ме подържат малко в плен и ще се разваля — възразил Джак.