— О! Значи не те бива за съюзник — отвърнало Плашилото. — Работата била по-сериозна, отколкото предполагах.
— Ти можеш да живееш още дълго — мрачно казал Тиквоглавия. — А моят живот е неизбежно кратък. Искам да се порадвам на броените си дни.
— Чакай, чакай! Не се безпокой — успокоило го Плашилото, — ако помълчиш да размисля, ще измисля как да се измъкнем.
И тъй, другите зачакали мълчаливо, а Плашилото отишло в един ъгъл и останало с лице към стената цели пет минути. Накрая, като се обърнало, изглеждало по-весело.
— Къде е онова Дървено магаре, с което пристигна? — запитало то Тиквоглавия.
— Ами като казах, че е безценно, твоят човек го прибра в съкровищницата — отвърнал Джак.
— Само за това място се сетих, ваше величество — заоправдавал се войникът, уплашен, че е сбъркал.
— Постъпил си, както трябва — заявило Плашилото. — А нахрани ли животното?
— О, да, хвърлих му цяла кофа стърготини.
— Чудесно! — зарадвало се Плашилото. — Бързо ми го доведи.
Войникът изтичал навън и след малко чули тропота на дървените магарешки копита по каменната настилка на двора.
Негово величество огледало вихрогона недоволно.
— Не е кой знае колко напет — отбелязало замислено, — но поне може да препуска, нали?
— О, да, разбира се — отвърнал Тип, вперил възхитен поглед в Дървеното магаре.
— Тогава, като го възседнем, трябва да профучи през строя на бунтовничките и да ни отнесе при другаря ми Тенекиения дървар — заявило Плашилото.
— Няма сили за четирима — възразил Тип.
— Четирима не, но трима ще поеме — казало негово величество. — Царския гарнизон го оставям тук. Откакто позволи да го сразят, вече не му вярвам.
— Той поне може да бяга — засмял се Тип.
— Очаквах този удар — мрачно се обадил войникът, — но храбро ще го понеса. Като си обръсна мустаците, няма да ме познаят. По-безопасно ли е да яздя този огнен, необуздан вихрогон, отколкото да се възправя срещу буйните момичета?
— Може да си прав — кимнало негово величество Плашилото. — Аз, понеже не съм войник, много обичам риска. А сега, момче, възседни го пръв. Намести се близо до шията.
Тип бързо се качил, а войникът и Плашилото вдигнали Тиквоглавия и го настанили зад него. За царя останало толкова малко място, че можел да се катурне при първата крачка на Магарето.
— Донеси въже за простиране — наредил царят на гарнизона — и ни вържи един за друг. Ако падаме, да падаме вкупом.
Докато чакали войника с въжето, негово величество продължило:
— Трябва да внимавам, защото животът ми е в опасност.
— Аз също трябва да се пазя — обадил се Джак.
— Не чак толкова — отвърнало Плашилото. — Ако с мен се случи нещо, това ще ми е краят. А пък стане ли нещо с теб, ще послужиш поне за семе.
Войникът донесъл дълго въже, вързал ги здраво един за друг, а после ги привързал към Магарето. Нямало опасност да паднат.
— Сега вратите — наредило Плашилото. — Отваряй ги и да се втурнем към свободата или към смъртта!
Дворът, в който се намирали, бил по средата на големия дворец, опасвайки го от всички страни. Проход водел към една от външните врати, която била яко залостена по нареждане на владетеля. Негово величество смятало да се измъкнат от там, затова царският гарнизон превел Магарето през прохода и отворил вратата, която зейнала с трясък.
— Хайде — обърнал се Тип към Дървеното магаре, — ти ще ни спасяваш. Препусни към градските порти и не позволявай никому да те спре!
— Дадено! — изпръхтяло Магарето и хукнало така внезапно, че Тип едва си поел дъх и здраво се вкопчил за кола, забит в магарешката шия.
Няколко момичета, застанали на пост край двореца, били повалени от лудия магарешки устрем. Други се разбягали от пътя с писъци, а една-две се нахвърлили бясно с куките си върху бегълците. Тип усетил леко бодване в лявата ръка и цял час след това тя го наболявала, ала куките не наранили нито Плашилото, нито Джак Тиквоглавия — те не ги и усетили.
Колкото до Магарето, то надминало себе си — прекатурило две колички с плодове, съборило двама мъже и накрая бутнало пазачката на портите — свадлива дебелана, назначена от генерал Джинджър.
Но неукротимото кавалерийско Магаре и тогава не спряло. След като се измъкнало от Изумрудения град, то се понесло по пътя на запад с такава скорост и луди подскоци, че дъхът на момчето секнал, а пък Плашилото останало направо поразено. Джак познавал подобна буйна езда отпреди, та вложил всички сили да притиска с две ръце тиквената си глава върху шията и понасял ужасното друсане най-философски.
— Укроти го! Укроти го! — разкрещяло се Плашилото. — Всичката слама се смъкна в краката ми!