— Голям майстор е бил! — завистливо промълвило Плашилото.
— Шивач с добро сърце! — отбелязал Ник Секача.
— Накъде се беше запътил, когато ни срещна? — попитал Тип.
— Нямах определена цел — долетял отговорът, — макар че искам да посетя Изумрудения град и да изнеса няколко лекции за „Предимствата на увеличението“ пред по-отбрана публика.
— И ние сме нататък — казал Тенекиеният дървар, — тъй че, ако ви е приятно, можете да пътувате с нас.
Бръмбарът учтиво се поклонил.
— За мен е удоволствие да приема любезната ви покана — заявил той, — защото няма друга толкова отбрана компания в цялата Страна на Оз.
— Така е — кимнал Тиквоглавия. — Ние сме създадени един за друг както медът за мухите!
— Но прощавайте, ако съм много любопитен, не сте ли всички вие, хм, някак… необикновени? — запитал Бръмбарът, оглеждайки ги с нескрит интерес.
— Не повече от вас — отвърнало Плашилото. — Всичко на този свят е необикновено, докато му свикнеш!
— Каква дълбока философия! — възхитил се Бръмбарът.
— Да, днес мозъкът ми е без грешка — гордо кимнало Плашилото.
— Ами тогава, ако сте си отдъхнали, да тръгваме към Изумрудения град — подканил ги Бръмбарът.
— Не е възможно — спрял го Тип. — Дървеното магаре си счупи крака и не може да стъпва. А наоколо няма ни едно дърво, за да му направя крак. Пък и да го изоставим не можем, защото Тиквоглавия се е схванал и трябва да язди.
— Каква беда! — ахнал Бръмбарът. После ги огледал внимателно и попитал: — Щом Тиквоглавия ще язди, защо от неговите крака не направите крак за Магарето, което го носи? Нали и двамата са от дърво?
— Ето това е то истински ум! — възхитило се Плашилото. — Как не се сетих! Започвай, драги Ник, нагласи крака на Джак на Магарето.
Джак не бил чак толкова възторжен, но оставил Тенекиеният дървар да му свали крака и да го доиздялка за ляв крак на Магарето. Магарето също не се зарадвало кой знае колко, завайкало се, че го „колят“, и накрая заявило, че този нов крак бил позор за едно Дървено магаре.
— Слушай, внимавай какви ги приказваш! — срязал го Тиквоглавия. — Недей забравя, че обиждаш моя собствен крак!
— Как да забравя — срязало го Магарето, — като е толкова тромав, колкото си и ти самият!
— Тромав ли, кой, аз ли съм тромав? — ревнал разярено Джак. — Как смееш да ми казваш, че съм тромав?
— Защото си сглобен идиотски, като дървен палячо — подиграло се Магарето и злобно завъртяло чворестите си очи. — Главата ти — и тя не стои като хората, не се разбира напред ли гледаш, назад ли!
— Приятели, не се карайте, моля ви! — спрял ги Тенекиеният дървар притеснено. — Истината е, че никой от нас не е съвършен. Да не се корим взаимно.
— Прекрасно предложение — кимнал Бръмбарът. — Вие имате прекрасно сърце, тенекиени ми друже.
— Да, прекрасно е — отвърнал Ник зарадван. — Сърцето е най-ценното нещо у мен! Но хайде да тръгваме!
Качили еднокракия Тиквоглавец на Дървеното магаре, но го вързали за седлото с въженца, та да не пада.
И поели след Плашилото към Изумрудения град.
Старата Момби прави магии
Но скоро забелязали, че Дървеното магаре накуцва — новият му крак бил по-дълъг. Принудили се да спрат и да почакат, докато Тенекиеният дървар го скъси с брадвата, след което дървеното животно закрачило с лекота. И въпреки това пак негодувало.
— Ужасно е, че си счупих крака! — вайкало се то.
— Нищо подобно — ведро подвикнал Бръмбарът, който крачел до него, — това би трябвало да те радва! Жребецът става истински жребец едва когато го пречупят!
— Извинявай! — обадил се Тип, защото обичал както Магарето, тъй и своя Джак. — Тази твоя смешка е колкото плоска, толкова и брадата!
— И все пак е смешка — заинатил се Бръмбарът, — а пък смешка, съставена от игра на думи, се смята от образованите хора за много остроумна.
— Какво означава това? — глуповато запитал Тиквоглавия.
— Означава, уважаеми друже, че доста от думите в нашия език имат двояко значение и че да разкажеш смешка, в която изпъкват и двете значения на някоя дума, показва, че шегаджията е човек културен и изискан и познава из основи майчиния си език — обяснил Бръмбарът.
— Не го вярвам — упорствал Тип. — Всеки може да прави игрословици.
— Нищо подобно — засегнал се Бръмбарът. — Трябва да си високообразован! Вие образован ли сте, млади господине?
— Не особено — признал си Тип.
— Тогава не можете да давате мнение по въпроса. Лично аз съм високообразован и твърдя, че за игрословицата е нужна дарба. Всичко друго е магария!