А пък царицата скочила върху възглавниците на трона и лудо затанцувала на пръсти. Изведнъж една мишка притичала по възглавниците, бедната Джинджър минала с гигантски скок над Плашилото и изчезнала през някакъв свод — спряла чак като излязла извън градските врати.
И тъй, по-бързо, отколкото ми е възможно да го изрека, в тронната зала останали само Плашилото и приближените му, а Бръмбарът с облекчение въздъхнал:
— Слава на Бога, спасени сме!
— Да, за известно време — отвърнал Тенекиеният дървар. — Но ме е страх, че враговете скоро ще се върнат.
— А сега да залостим всички входове към двореца! — наредило Плашилото. — И после да помислим какво да предприемем.
Всички освен Джак Тиквоглавия — все още здраво вързан за Дървеното магаре — се втурнали към многобройните врати на царския дворец и здраво ги залостили. А после, уверени, че бунтарската армия не би могла да разбие бариерите поне в близките дни, пак се събрали в тронната зала на военен съвет.
Плашилото обмисля
— Струва ми се, че Джинджър има право да е царица — започнало Плашилото, когато отново се върнали в тронната зала. — И ако тя е права, аз греша и трябва да й освободим двореца.
— Но преди нея ти си бил царят — прекъснал го Бръмбарът, който кръстосвал залата с ръце в джобовете — и според мен не ти, а тя е натрапницата.
— Особено след като я победихме и побягна — обадил се Джак Тиквоглавия, като вдигнал ръце, за да завърти главата си към Плашилото.
— Наистина ли сме я победили? — кротко запитало Плашилото. — Я погледнете през прозореца и ми кажете какво виждате?
Тип притичал и погледнал навън.
— Дворецът е обсаден от два реда войнички — съобщил той.
— Така си и мислех — отвърнало Плашилото. — Пак сме техни пленници, както преди мишките да ги прогонят от тук.
— Приятелят ми казва истината — обадил се Ник Секача, който лъскал гърдите си с гюдерия. — Царица все още е Джинджър, а ние сме нейни пленници.
— Дано да не ни пипне! — възкликнал Тиквоглавия и потреперил. — Заплаши да ме опече на тиквеник.
— Бъди спокоен — казал Тенекиеният дървар. — Все едно е. Ако стоиш затворен тук, скоро ще се вкиснеш. А вкусният тиквеник е далеч по-прекрасен от един загнил интелект.
— Така е — подкрепило го Плашилото.
— Ох, ох! — изплакал Джак. — Каква ужасна орис! Защо, скъпи татко, не ме направи от тенекия или поне от слама, че да не се развалям?
— Стига! — креснал гневно Тип. — Бъди благодарен, че въобще съм те направил — после замислено добавил: — На всяко нещо рано или късно му идва краят!
— Държа да ви напомня — намесил се Бръмбарът, а в кръглите му изпъкнали очи личало отчаяние, — държа да не забравяте, че тази ужасна царица Джинджър смята да ме сготви на гулаш — мен! Единственият грамадански и високообразован клатушкащ се бръмбар в целия безбрежен свят!
— Прекрасна идея — одобрително кимнало Плашилото.
— Не е ли по-добре на супа? — запитал го Тенекиеният дървар.
— Е, може и на супа — склонило Плашилото.
Бръмбарът изохкал.
— Вече виждам — печално казал той, — как козите дъвчат парченца от милия ми приятел Тенекиения дървар, докато моята супа ври на огъня, запален от телата на Магарето и Тиквоглавия, а царица Джинджър ме наблюдава как къкря, и подсилва пламъците с приятеля ми Плашилото!
Тази мрачна картина покрусила всички и те се разтревожили и се притеснили.
— Дотогава има време! — викнал Тенекиеният дървар с престорена бодрост. — Джинджър трудно ще разбие вратите.
— А междувременно аз ще умра от глад, Бръмбарът също — напомнил им Тип.
— О, ще се прехраня донякъде от Джак Тиквоглавия — обадил се Бръмбарът. — Макар че не обичам тиква, тя е хранителна, а главата на Джак е голяма и сочна.
— Какво безсърдечие! — възмутено викнал Тенекиеният дървар. — Да не сме човекоядци? Или неверни другари?
— Ясно е, че не можем да останем затворени в този дворец — твърдо заявило Плашилото. — Хайде, край на тъжните разговори, да обмислим как да избягаме!
При тези думи всички се скупчили край трона, на който седяло Плашилото, а докато сядал на едно малко столче, от джоба на Тип се изтърколила кутийката за черен пипер.
— Това пък какво е? — вдигнал я Тенекиеният дървар.
— Внимавай! — извикало момчето. — Това е животворният ми прах. Да не го разсипеш, защото и без това е малко.
— А какъв е този животворен прах? — попитало Плашилото, докато Тип грижливо скътвал кутийката обратно в джоба.
— Някаква вълшебна смес, която старата Момби измъкна от един нечестен магьосник — обяснило момчето. — С него тя съживи Джак, после пък аз съживих Дървеното магаре. Съживява всичко, върху което се посипе, но ми е останала само една доза.